Северозападна България остава най-бедния район в Европа въпреки отпуснатите половин милиард лева по програмата “Иновации и конкурентноспособност”, става ясно от анализ на икономическото министерство за ефективността на оперативната програма. В периода 2014-2020 г. районът беше обявен за приоритетен при усвояването на безвъзмездните европейски средства.
Защо качеството на живот в Северозапада не се подобрява и районът продължава да стои на дъното на всички класации? Този въпрос вълнува неговите жители, които в анкета на БНР-Видин дават категорични отговори:
“Парите не са вложени там, където трябва”, казва гражданин.
“Със сигурност средствата са неправилно усвоени по вина и на правителството, и на фирмите”, допълва друг.
“Злоупотребите са характерни за цялата страна, защото се знае, че масово се практикуват. Най-потърпевши винаги са обикновените хора, които нямат директен достъп до тези сделки”.
Според служебния икономически министър Даниела Везиева 1/3 от всички нарушения по оперативната програма са извършени в Северозападна България, а получателите на средства по близо сто проекта ще трябва да възстановят 24 млн. лв. Със случаите вече се е ангажирала не само нашата прокуратура, но и европейската.
“Най-много от регистрираните нередности са свързани с провеждането на обществени поръчки и с начина, по който се закупуват средства за активности – казва още министърът. – Във водещия у нас ITсектор са установени 42 нарушения. Недопустимо е фирми да регистрират, че работят софтуер в Северозапада, а всъщност по трудови договори служителите им да са на други места. Другият аспект засяга проекти за разработване и внедряване на иновации в предприятия – т.е. закупуване и разработване на софтуер. Голяма част от тези проекти също вече не са факт в северозападния район. Така търсените косвени ефекти не са постигнати и нито се е подобрила жизнената среда, нито е намаляла вътрешната миграция.”
Една от основните грешки при провеждането на конкурсите за обществени поръчки е, че подкрепата за местния бизнес продължава да бъде недостатъчна, смята Мариела Савкова, управител на Областния информационен център във Видин.
“Това е видно и от броя на сключените договори за безвъзмездна финансова помощ до 2018 г., половината от които са с външни фирми, разкрили дейност в областта. Без намесата на държавата и подкрепата на местните ключови фактори и заинтересовани страни нещата няма да се случат. Трябва да се помисли за въвеждането на регионална програма с конкретни структурни политики и мерки, за да може този сериозен европейски ресурс да има измеримо въздействие за хората и бизнеса. В противен случай ще продължим да анализираме проблемите и да правим препоръки за подобрения.”
Северозападът спешно се нуждае от още много средства, но предназначени за фирми, наистина работещи в региона, категоричен е икономистът Радослав Георгиев. В противен случай ресурсът само фиктивно ще минава оттук.
Състоянието в района ще се подобри, когато по-голяма част от парите бъдат използвани за откриване на нови предприятия, смята, на свой ред, Красимир Кирилов, председател на Търговско-промишлената палата във Видин.
“Няколко големи мощни предприятия ще повлекат след себе си по-малките и ще се създаде поминък на населението, ще се спре безработицата и вътрешната миграция, което е и основната цел на програмата. Там, където държавата е насочила голяма част от своите политики, защото има вузове, много население, хубави магистрални връзки, винаги ще има чужди инвестиции. Но на места като нашето, където винаги сме били забравени, няма да дойдат и инвестициите. Така че жизнената среда вероятно ще върви надолу, докато не изчезнем.”
Мариела Савкова обаче гледа с повече оптимизъм към бъдещето на своя роден край:
“Европейските помощи са компенсации за райони с малък пазар и далече от големите пазари, като целта е да се повиши конкурентноспособността на местния бизнес и да се откриват работни места. Ако се изпълнят тези условия и се предприемат съответните коригиращи действия, бихме тръгнали в правилната посока.”
Съставил: Диана Цанкова /по интервюта на Пламен Коцев, БНР Видин/
Снимки: БНР Видин
Академичният съвет реши да удостои вицепрезидента Илияна Йотова със званието почетен доктор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", съобщиха от висшето училище. Предложението е на Инициативен комитет с председател проф. Николай..
Шестима жители на град Кочани от Северна Македония пътуват към болница "Пирогов" в София, за да дадат кръв. Те са с рядката кръвна група А, отрицателен резус - фактор, която е спешно необходима за един от пациентите в тежко състояние, приет в..
Вносът на работна ръка от държави извън ЕС е рекорден, но не покрива нуждите на бизнеса. От началото на годината само за сезонна заетост са регистрирани 4202 граждани на трети държави. Това е с 40% от регистрираната сезонна заетост за цялата..
България, далечна като мираж, се оказва любима за човек, който никога не е стъпвал в страната ни. От близо 50 години г-н Джаянта Чакрабарти следи всичко,..
От МВнР предупреждават българските граждани, които възнамеряват да посетят гр. Истанбул, че считано от 19 март 2025 г. от страна на турските власти са..
Един от двата големи профсъюза в България - Конфедерацията на независимите синдикати в България, организира тази сутрин протест до сградата на..