Светла Кьосева пристига в Унгария през 1984 г. и започва работа в Българското училище „Христо Ботев“ към българското министерство на образованието, където остава в продължение на 13 години. Именно там разбира колко различно е да се работи с деца, които растат в чужда езикова среда и колко е важно те да не остават изолирани в рамките на своята общност. През 2004 г., когато е основано Българското училище за роден език, нейните бивши ученици, които са начело на българската общност в Унгария ѝ поверяват ръководството му. В продължение на 15 години тя остава директор частното българско училище:

Според Светла Кьосева е много важно българчетата, които израстват зад граница да не губят връзката с родината и в същото време да се впишат в средата, в която живеят:

„Границите се размиват, но във физически план – пояснява тя. – Мисля, че всеки човек, за да стои добре в глобалното, трябва да има дълбоки корени. Може да има добра професия, да се реализира навсякъде по света, но това, което е вкоренено в него от детска възраст си остава негово. Всеки опит да се откажем от родното, националното, води до осакатяване на личността. Това е една даденост, с определени от средата ценности. Има изрази, думи, стихове, музика, които като ги чуя ми говорят много повече отколкото на други хора. Ако аз по някакъв начин успея да предам това на другите – това ще обогати и тях. Разбира се, с удоволствие, с отворени очи и уши, с всички сетива се запознавам с други култури, обичам ги, усвоявам ги. Това не ме прави по-малко българка. Да, съществуват и действителни опасности, но на тези процеси може да се гледа и по друг начин – не само като заплашително навлизане на глобалното. Това е и възможност да се излезе от тесните национални рамки и да се съпостави родното със световни стандарти и да се намери неговото място в тях.“

Светла Кьосева е главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот "Хемус", създадено в Унгария точно преди 30 години. Преводач е и на съвременна унгарска поезия и проза. Превела е от унгарски на български над 200 публикации и близо 40 самостоятелни книги, а преводите ѝ са включени в почти всички български антологии на унгарска поезия от последните години.Тя е редактор и на радиопредаване на български език в Унгарското радио. На въпроса, какво е мястото на печатните културни издания през последните години, Светла Кьосева отговаря:

„Лично аз смятам, че книжното издание има своето място. Има хора, които предпочитат да го държат в ръце и да се наслаждават на неговия вид в хартиената му форма, но не трябва да се забравят и хората, които предпочитат да се информират от интернет. Нашето списание е качено от 2011 г. на страницата на българската общност в Унгария. Това всъщност е много удобно, защото не винаги всеки може да го намери по всяко време. На неговите страници наистина са събрани много ценни и интересни материали, не само за българската общност в Унгария. Затова мисля, че всички възможни форми са добри. Хубаво е списанието да излезе по някакъв начин от страниците си, за да може да достигне до повече хора. Мисля, че нашето списание прави и генерира много програми, проекти, за да достигне до по-широк кръг от читатели. Много от текстовете в „Хемус“, например за детската рубрика, издаваме и в отделни книги, които след това раздаваме безплатно на българските деца в Унгария. Изданията ни са двуезични и в рамките на един смесен брак биха могли да се ползват и от двамата родители. Имаме идея да представяме в изданието едновременно български и унгарски автори, за да се превърне в истинско място за среща между двете литератури. Това, струва ми се, би могло да затвърди ролята на списанието ни като мост между двете култури“.

Снимки: Facebook /Светла Кьосева, bolgarok.hu