Той е успешен млад учен, който избира да се потопи в дебрите на Вселената на родна земя – в България. И бива оценен за труда си. Преди да реагирате скептично ви уверяваме, че това е истинската житейска история на д-р Венелин Тодоров. 34-годишният русенец е тазгодишният носител на голямата награда „Джон Атанасов“ за изключителни постижения в компютърните науки. Отличието му беше връчена лично от държавния глава Румен Радев в началото на месеца.
Д-р Венелин Тодоров работи като главен асистент в Института по математика и информатика на БАН със специалност „Моделиране на сложни системи с голяма размерност“. Той е едва вторият български учен под 35-годишна възраст в 19-годишната история на конкурса, който получава признанието, след като е завършил висшето си образование и е останал да работи в България. Факт, който приема като признание към българската наука като цяло и мотивация да продължи да се занимава с наука. А емоционално посвещава наградата на покойната си майка. Но преди да ви преведем какво всъщност представлява работата му и какво отношение има тя към нашето ежедневие, се връщаме назад във времето когато всичко започва в град Русе.
“Още от много малък, от ученик любимо ми беше да решавам различни задачи – споделя д-р Тодоров пред БНР. – В началото ми помагаше баща ми, след това започнах да се явявам на математически състезания и с всяко следващо интересът ми към точните науки растеше. След това в Математическата гимназия в Русе задълбочих познанията си. В 12 клас вече ми дадоха оценка от националната олимпиада и с нея директно ме приеха в Софийския университет с математика. Майка ми изигра ключова роля да дойда в София, защото аз малко се страхувах от големия град и исках да си остана в Русе, но тя ме доведе. Последва магистратура по приложна математика и така се стигна до докторантско място в БАН, където в момента работя."
Ученическите олимпиади по физика, химия и биология също не остават чужди на Венелин. В свободното си време обичал да рисува, да снима и изучава астрономия. По това време открива и вдъхновение в живота и работата на свои „колеги“ към днешна дата, като Блез Паскал, Исак Нютон, Вернер Хайзенберг, Макс Планк.
А какво всъщност работи д-р Венелин Тодоров? Основните му постижения се състоят в създаването на високоефективни стохастични и детерминистични подходи за оптимизация на алгоритми и моделиране на сложни системи с много голяма размерност. Разработените от екипа, част от който е и той, алгоритми намират приложение при моделиране на невронните мрежи в изкуствения интелект, киберсигурността, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика.
"Най-общо казано, прилагам математиката в други науки. Обикновено се опитваме да намерим описание на взаимовръзките между величините в дадена реална система, посредством различни уравнения- диференцални и интегрални. Разглеждаме различни системи – било то някаква финансова или квантова, или пък екологична. Това представлява програма „Хоризонт Европа“, по която работим в Института в момента“ – разказва младият учен.
Другата международна програма, по която е ангажиран д-р Тодоров се нарича „Цифрова Европа“, според която до 2030 година Европа трябва да разполага с първия си квантов компютър. И двете програми са международни и логично идва въпросът защо тазгодишният носител на наградата „Джон Атанасов“ е едва вторият неин притежател, който е останал в родината си?
„От една страна, така се стекоха обстоятелствата, че намерих добра среда, добър екип и ръководител, с които работя, което е изключително важно за развитието на всеки човек. От друга, е силната ми връзката с близките, с приятелите ми. Обичам родината си! Наука може да се прави и в България, така че - защо не! Младите могат да останат и тук. Наградата ми също показва, че в България могат да се постигнат резултати, които да са конкурентноспособни на световните. Дори ние имаме такива разработки на световно ниво с колеги от Франция, от Русия. Тук условията са добри, с изключение на заплащането, но когато аз започвах нещата бяха далеч по-лоши. Има какво да се желае, но вървим напред “- категоричен е Венелин Тодоров.
А неговото лично „напред“ включва надеждата все повече да разбира за Вселената и света. И цитирайки любимият си учен Хайзенберг, който казва, че „Първите глътки от чашата на науките правят човек атеист, но на дъното на чашата го чака Бог “ се надява в един момент, ако не дъното, то поне близо до него да стигне в чашата на науката и да провери думите му.
*Д-р Венелин Тодоров е носител и на Голямата награда „Питагор“ за млад учен за 2021 г. на министъра на образованието и науката, носител на наградата на БАН за млади учени до 35 г. в областта на информационните и комуникационните науки и технологии ,,Професор Марин Дринов“ за 2019, награда на БАН за най-успешен проект за млади учени по Програмата за подпомагане на млади учени на БАН 2017- 2019, както и награда за най-добър млад учен на БАН за 2018 г.
Снимки: БГНЕС, president.bg
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..