Елена Адамова е художник от Санкт Петербург, за която зографството е същността на духовния ѝ път.
В България я довежда любовта към българин, станал неин съпруг преди 41 години. Започва да рисува икони в началото на 80-те, първоначално за приятели, а десетилетие по-късно започва да се занимава с иконопис и професионално.
Това, което притегля най-много сърцето ѝ са стенописите и реставрацията на черкви и параклиси. От 2000-та година насам е изографисала над 20 църкви.
„Това е може би мисия и съдба – да правя нещо едновременно и за хората, и за небесата, и най-важното – за душата.“ В свободното си време се отдава на иконите, които рисува върху дърво, останало от старите олтари на реставрираните храмове.
Съдбата сама я отвела в софийското село Балша, в подножието на Стара планина, докато си търсела място където да живее. Хората от селото я наели да зографиса черквата им „Света Параскева“, построена през 1920 г. до стар храм, за който се предполага, че датира от средновековието.
Тъй като мазилката по стените буквално падала, тя сама със свои средства и доброволен труд ги измазала и шпакловала, преди да изрисува ликовете на светиите и сцените от Евангелието:
Елена живее в малката постройка до новия храм, обитавана вероятно от някогашния свещеник, служил в него. Когато не е заета с реставрацията, тя облагородява и пространството около черквата, където засажда цветя и оформя градинката. Има си и пазачи – куче и две котки, намерили подслон и закрила в църковния двор.
„Котвата е хвърлена и няма мърдане оттук – усмихва се художничката. – Надявам се да довърша реставрацията, щом св. Петка е до мен. Тя ме доведе тук и вече 10 години ме задържа на това място, трябва да завърша започнатото. Искам да помогна от сърце! Местните жители също се опитват с каквото могат, но са бедни и нямат възможности. Събраха скромна сума, но тя не е достатъчна за направата на пода и купола. Тази година отпускането на средства става много трудно покрай изборите и временното правителство. Надяваме се догодина да потръгнат нещата. Много рядко се събират дарения от други места в страната. За да дариш, трябва да дойдеш тук на място, да видиш за какво става дума, да усетиш с душата си.“
Днес, макар и недовършена, балшанската „Св. Параскева“ посреща миряните от околностите за храмовия празник. „Дай Боже да се отворят и вратите, за да потръгнат и довършителните работи!“, отправя молитвата си Елена Адамова.
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..