„Много често институциите у нас отблъскват жертвите на домашно насилие и омаловажават това, което им се случва. Без да разбират, че един шамар или удар, дори и да е последван от сдобряване между пострадалата и насилника, е само индикация за нарастващ проблем, който почти винаги ескалира във времето“ – в това е категоричен Радослав Стоянов, правен експерт към Български хелзинкски комитет. Професионалното му мнение е, че Законът за защита от домашно насилие в България е сравнително нов, само на две години, и все още е белязан от много проблеми и противоречия. След дебата около ратифицирането на Истанбулската конвенция и факта, че България е една от шестте страни, които отказаха да приемат документа, беше взето решение да се извършат вътрешни поправки в българското законодателство, с които да бъдат приведени принципите на конвенцията. Но те са не достатъчни, смята юристът.

„Най-напред трябва да подчертая, че мерките в наказателния закон идват тогава, когато лошото вече се е случило. В България липсва фокус върху превенцията. Това беше предвидено по време на изготвянето на тези законопроекти за въвеждане на стандартите на Истанбулската конвенция в България. Имаше предложение за образование, което да укрепи знанието на децата във връзка с равноправието на половете в обществото, за това че жената не е „собственост“ на мъжа, че тя не е слабият пол и т.н.. Мерките целяха да се прекъсне в зародиш една система от убеждения в нашето, а и в много други общества, свързано с подчиненото положение на жените. Тези мерки не бяха приети и за съжаление няма такива послания, които да се отправят към нашите деца. По необясними за мен причини се прие, че за да бъде квалифицирано едно деяние като извършено по волята на домашно насилие трябва да има системност, тоест да има поне три пъти официално оплакване от домашно насилие. Което означава, че насилието трябва да е оставено да съществува толкова дълго във времето, че да ескалира до много сериозни последици.“

Изключителна важна е психологическата и емоционална подкрепа за жертвите и откритото говорене за проблема. В тази връзка Българският хелзинкски комитет в партньорство с Алианса за защита от насилие, основано на пола (АЗНОП) започват двугодишен проект, съфинансиран от Европейската комисия - "Да излезем от кръга на полово базираното насилие срещу жени и деца в България". Първата инициатива е фотоизложбата на открито "Вещи безценност" на Анна Стоева. До 28 октомври пред Британския съвет в София могат да се видят снимки с лични вещи на жени, убити при домашно насилие. Заглавието на експозицията е заимствано от повтарящата се заключителна формулировка в съдебните решения по техните дела: “…същите лични вещи следва да се унищожат като вещи без стойност”. 

„Като документалист имам голям интерес към предметите и какво разказват за нас. Оттам се роди идеята да представим тези жени чрез личните им вещи. Така да се изгради историята на живия човек - с интересите му, а не с трагедията. Стъпка в припознаването между нас и тези жени“ – разказва фотографката в интервю за БНР-Радио София.

Една на всеки четири жени у нас е жертва на някакъв вид насилие, което означава, че всеки от нас се е сблъсквал с проблема, дори и да не си даваме сметка за това, казва Стоева. В рамките на настоящия проект БХК подготвя и специализиран сайт в помощ на хора, страдащи и засегнати от домашно насилие. Сайтът ще се появи на мястото на вече съществуващия https://ubita.org, който представляваше картографиране на убийствата на жени в България.

„Събрахме информация от българските съдилища за осъдителни решения във връзка с убийствата на жени. Направихме карта, от която стана ясно, че огромен процент - около 90 %, от убийствата на жени в България, като говорим не само такива извършени в условията на домашно насилие, са извършени от познат, близък или роднина на жертвата. Така започна всичко, което сега надграждаме исайтът става spasena.org, където ще включим и информация за пострадали от домашно насилие жени - къде могат да се обърнат за помощ, как могат да действат. Ще публикуваме и информация за свидетели на домашно насилие, защото много често, много от нас чуват викове през стените във блока, но не правят нищо- къде от страх, къде от незнание как да постъпят. Този сайт ще даде отговори. И не на последно място, ще има информация за хората, които изпитват импулси за извършване на насилие, защото не е изключено човек да осъзнава проблема си и просто да има нужда от помощ.“

Сайтът ще бъде активен от втората половина на октомври и ще съдържа информация и на английски език. Предстои и разпространение на видеоклип по темата с ново изпълнение на песента на ПИФ "Приятел", която групата специално предостави за кампанията.