„Аз съм преводач – преводач на усещания!“. Така определя себе си художникът Алберт Хаджиганев. Когато види нещо красиво, нещо, което успее да го развълнува истински, винаги изпитва потребността да предаде тази емоция и на други. Близо 40 години обаче отнема „преводът“ на изкуството му за българската действителност - една цяла житейска история, достойна за филмов сюжет. Началото е през 1954 г. в град Севлиево, където в семейство на художници се ражда Алберт. Рисуването е всичко, което някога го е вълнувало. Пристига в столицата София, за да преследва мечтата си да стане художник и, след като завършва Полиграфическата гимназия, кандидатства в Националната художествена академия (НХА).

„Това бяха особени години и нещата в България стояха така, че не можеше да станеш художник, ако не си завършил НХА. Аз бях кандидатствал два пъти неуспешно. Носеха се легенди за това, кой по какъв начин е приет, кой е влязъл на 12-ия път и пр.. След като ме скъсаха втория път реших, че третият път няма да бъде в София и заминах. Пеша, през границата и с всичките перипетии, които това предполага. Години след това разбрах, че моят прадядо - опълченецът Григор Доламов от Берковица, четник на Панайот Хитов, е преминал по същия път границата ни“ – разказва художникът и вижда някаква висша сила и подкрепа в успешното си бягство от социалистическа България.

Годината е 1982-ра. Алберт е само на 28 години, когато през Сърбия, с кратка спирка в Италия, се озовава в Париж и усеща, че си е у дома. Следващите седем години прекарва в ателието на френския художник Реми Арон, завършва Висшето национално училище по изящни изкуства в Париж и се превръща в себе си – признат артист. Оттогава до днес има в биографията си над 60 самостоятелни изложби във Франция, Белгия, Германия, Италия, Австрия, САЩ. Работите му са представяни в галериите "Axelle Fine Arts" с клоновете им в Бостън, Ню Йорк и Сан Франциско, "Galerie Soho" и "Hugo Galerie" в Ню Йорк, "Galerie de l'Europe" в Париж. През 1989 г. получава Голямата награда за живопис на Академията за изящни изкуства при Френския институт в Париж, а през 1991 г. – Наградата на правителството на Монако, връчвана лично от принц Албер. 

И през цялото това време България е леко захабеният лист, на който се пишат успехите. „За близо 40 години съм си идвал 10-12 пъти, от които за 3 погребения, една операция и една сватба“ – казва Алберт Хаджиганев. Филмова история – нали помните. Въпреки физическата отдалеченост и топлото гостоприемство на Нормандия, мечта за Алберт остава изложба на родна земя. И тя се случва точно 39 години след бягството му, в началото на октомври 2021 година.

До 16-и този месец в две пространства в центъра на София – Къщата-музей „Борис Христов“ и галерия „Астри“, са показани повече от 50 живописни платна, които ни потапят в света на една сбъдната мечта и целия път до нея. Заглавието „Мимезис“ е обвързано с древногръцката философия, разбирането за изкуството и в буквален превод означава имитация, произвеждане на някаква реалност.

„Той е един голям художник, име, което е известно не само във Франция, но и в Европа, и в Северна Америка. Излагал е работите си в много мечтани и именити галерии, така че може да изпитаме малко национална гордост, че един българин е познат по света и днес той си е у дома“ – казва за БНР Вихра Пешева, куратор на изложбата в галерия „Астри“. Именно тя преди една година за първи път показва работи на Алберт в обща изложба в галерията си.

Природата, небето, есенните цветове по полетата, танцът на облаците - всичко това е езикът, на който превежда емоциите си Алберт. И тази реалност, изложена в София, е в съпровод на музика, написана от неговия син Грегор Хаджиганев и е своеобразна премиера на съвместния им проект, който догодина ще бъде представен с експозиции в Париж и Ню Йорк.

„Болшинството, да не кажа всички мои работи, произлизат от моите ежедневни разходки. И чрез тази изложба и заглавието ѝ искам да накарам всеки да се запита, какво е изкуството и най-вече – за какво служи то? Лично аз считам, че то служи за да живеем по-добре, да се чувстваме по-добре и за да имаме някакви стремежи“ – казва Алберт, твърдо убеден, че пътят винаги е по-важен от крайната цел.

Снимки: astrygallery.com, ouest-france.fr, galeriebarlier.fr