Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възражда ли се българското село?

Снимка: Pixabay

Само преди три-четири години България, наред с Русия, Беларус и Украйна, оглавяваше мрачната световна статистика с бързото обезлюдяване на селските си райони. Тогава, прогнозата на Фонда на населението към ООН чертаеше до 2050 година населението в българските села да намалее от 1,8 милиона души на 800 хиляди, а делът на селските жители в общото население да спадне от 26% на 14 на сто. Слава Богу тази смразяваща тенденция бе прекъсната най-неочаквано от пандемията, която накара мнозина да потърсят уединение в малките селища.

Официалната статистика сочи, че само миналата година близо 90 000 души са се върнали да живеят на село. Сред причините, които карат все повече българи да изберат селския живот са чистият въздух, спокойната среда, естествената и здравословна храна, липсата на ограничения и безопасност. Във финансово отношение, особено сега, когато с поскъпването на тока цените рязко тръгнаха нагоре, непретенциозният селски начин на живот изглежда все по-привлекателен. На село голяма част от разходите падат – не са нужни средства за градски транспорт, скъпи дрехи и заведения и др. Поддържането на формата е напълно безплатно, защото физическите упражнения са част от селското ежедневие.

По данни на Асоциацията на българските села, потокът от града към селото ще продължи и през следващите 5 години, като всяка година в селските райони ще се заселват отново около 50 – 60 хиляди души. „Това са хора в активна трудова възраст“, отбеляза в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов:

„Хората търсят рестарт на живота си – поясни той и допълни: – В над 90% от българските села има бърз интернет, което предоставя възможност за дистанционна работа. Голяма част от тези, които се местят на село, са в активна трудова възраст и високообразовани“.

А това „преселване“ се отразява и на подобряването на инфраструктурата, разработването на проекти и развитието на туризма в селските райони. Създават се и нови общности, които организират различни инициативи, правят културни и спортни събития.

Отливът от големите градове неминуемо се отрази и на пазара на имотите. Търсенето се засили, а цените тръгнаха нагоре. Ако допреди 2 – 3 години селските къщи се продаваха средно между 10 и 15 хиляди евро, то сега те вървят към 35 хиляди, колкото е и цената на апартамент в някои от по-малките български градове.

Снимки: Pixabay

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Безработните млади – най-често със средно образование

Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..

публикувано на 02.11.24 в 11:44

БНТ празнува 65 години от основаването си със специална програма

Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..

публикувано на 02.11.24 в 09:10

“Космически уикенд” за любителите на астрономията в Черни Осъм

Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..

публикувано на 02.11.24 в 09:05