През октомври природният газ в България ще поскъпне с повече от прогнозираните през лятото 16 %, очаква водещ енергиен доставчик у нас. От Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ обясниха това със скока на цените на европейските борси, които през последния месец имат ръст от 50 на сто в резултат на по-голямото търсене на синьо гориво.Така в България се насложиха три кризи – към пандемията се прибавиха политическата нестабилност и енергийната буря. „Говорим по тези теми и търсим решение. Служебното правителство работи за това всички потребители да имат енергия и да бъде в най-добрия ценови диапазон“ – каза служебният премиер Стефан Янев, който проведе съвещание с министрите на финансите и енергетиката, както и с председателя на КЕВР.

Сред предлаганите от правителството мерки са финансово подпомагане на бизнеса и засилване контрола върху работата на Българската независима енергийна борса и извършваните сделки. Като стъпка за компенсиране на високата цена на електроенергията за бизнеса, служебното правителство предлага да бъдат изплащани на фирмите по 50 лв. за всеки мегаватчас използвана ел. енергия. Изчисленията показват, че за целта ще са необходими близо 650 млн. лв. Финансовите мерки обаче ще влязат в сила само след актуализация на бюджета от евентуално ново правителство, а за да продължат, трябва да се заложат средства в държавния бюджет за 2022 г. Има и предложение парите да бъдат взети от печелившите държавни компании.

„Последните 2 месеца България има най-ниските цени на енергия в рамките на ЕС. Цената на тока за бита ще се запази, поне през следващите три месеца“, уверява Иван Иванов, председател на КЕВР.

Освен предвижданите мерки за намаляване цената на енергията за бизнеса, служебния кабинет обмисля създаване на работна група, която да анализира възможностите за изграждане на нови ядрени мощности у нас. Разговорът очевидно е политически, а не технически, а без редовно правителство не могат да се вземат трайни решения – предупреждават синдикалисти. Това е и много важен социален въпрос. Страната ни е на предпоследно място в ЕС по процент работещи, които изпитват трудност със заплащане на отоплението през зимата - по данни на ЕВРОСТАТ това са 40%. От своя страна бизнесът настоява за бързи и приложими решения, за да няма изгубени работни места, като мярка за противодействие на ударите от инфлацията, както и в отговор на последствията от корона кризата.

„Най-големият ценови удар тук беше в края на юли и началото на август, когато цените на ел. енергията за мегаватчас достигнаха 200 евро. Високоинтензивните индустрии не могат да работят при такава цена, защото за тях ел. енергията е суровина и основен компонент в цената на стоките и услугите, които предлагат. Някои предприятия дори спряха работа, не могат да си позволят на такава загуба да продължават“ – казва Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара /БСК/ и посочва, че най-трудният период за бизнеса предстои:

„Става дума за най-тежките зимни месеци – до март. Смятам, че със средства в размер дори по-малко от 1 млрд. лева, ще може да се даде глътка въздух на малкия и среден бизнес в България. Друго решение в тази посока е промяна в правилата за Българска независима енергийна борса, както и включването на всички мощности в процеса, за да няма дефицит на енергия на пазара. Ако държавата вземе мерки, българският бизнес ще се справи.“ 

На фона на необикновената ситуация в световен мащаб, у нас наблюдателите отчетоха като проблем и износа на произведената тук евтина енергия, както и застоя в изграждането на газовата връзка с Гърция, която би могла да даде глътка въздух с по-евтин газ от Азербайджан. „Правителството сега е ограничено във възможностите си, защото липсва парламент. Но има механизми да потърси резерви от икономии“ – смята Славчо Нейков, председател на Института за енергиен мениджмънт.

„Примерно да се види до каква степен могат да се намерят ресурси от бюджета за държавни служители във всички ведомства, които не се използват по предназначение. Там има резервни буфери. Ако ние сме в политическа ситуация, че и след поредни извънредни избори да имаме затруднение за формиране на парламентарно мнозинство, проблемът с актуализацията на бюджета от парламента може да бъде отложен във времето. Но пък другите стъпки от страна на енергийния регулатор, въобще не зависят от парламента.“

Съставил: Гергана Манчева

Снимки: БГНЕС, БСК