На север от Добрич, преди милиони години, се е простирал праисторически океан, а по-късно пълноводна река е издълбала в равнината красив каньон, превърнал се в дом на невероятно разнообразие от растения и животни. Водите на някогашния буен поток са пресъхнали в наши дни, затова районът се нарича Сухата река. Но високо сред зъберите, между небето и земята, зеят мрачните отвори на десетки монашески обители, самотни, недостъпни, недосегаеми от времето, като ехо от един забравен свят.
В периода на ранното християнство долината се превръща във водещ религиозен център в тази част на Европа. Доизваяните от човешка ръка килии и скитове, са приютявали многолюдно общество от отшелници, проповядващи исихазма, между 5-ти до 11 век. Днес, тези обители все още не са добре изследвани от науката. Правят се опити да се изградят пътеки до тях, но природата си взема своето и в повечето случаи те са обрасли и трудно проходими, научаваме от Ивелина Романова от РИМ-Добрич.
Най-достъпна е т.нар. „Шан Кая“ или в превод от турски „Чудната скала“, в района на село Оногур. Представлява 64 метра дълъг, много тесен тунел с разположени от двете му страни монашески килии. Изсечен е високо в скална тераса над язовир Оногур. Някои от килиите имат прозорци с изумителна панорама към язовира.
Близо до село Балик, пък попадаме на най-голямото съсредоточие на скални обители в пределите на Добруджа. Това са около 12 скита и килии, всяка със своята история и легенди. Но най-притегателни са обектите в землището на село Ефрейтор Бакалово:
Отшелниците се хранели предимно с риба, после преминавали на растителна храна, а в последния стадий на земния си живот, те поемали само вода. Така монасите си отивали от този свят, научаваме от Ивелина Романова.
„Тези монаси отшелници са избирали по-трудно достъпни места. От килията те понякога се спускали само по едно въже или въжена стълба, по която слизали долу до реката. Накрая, на предела на силите си, те изгаряли единствената си стълба, за да не се изкушат да слязат долу и да продължат земния си живот и се е самомумифицирали. По този начин монасите търсели съвършенство в уединие с Бога.“, добавя в заключение Ивелина Романова.
В наши дни, в района живеят хора от различни етнографски общности и вероизповедания. Затова скалните скитове и ниши носят както български, така и турски наименования. А в първия ден на месец май, християни и мюсюлмани посещават заедно тези свещени реликви от отминали времена, за да се заредят с вяра и духовност.
Вижте видео-репортажа от пътешествието ни до „Шан кая“ – една от най-мистичните скални обители в района на Сухата река, която според легендата, била временно обитавана от самия Св. Йоан Касиан Римлянин (християнски монах и богослов, празнуван както в Западната, така и в Източната църква заради своите мистични писания).
На 6 януари православната Църква чества един от най-големите християнски празници – Йордановден, Кръщение Господне или Богоявление. Това е денят, в който св. Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Господ Иисус Христос. Празникът Богоявление..
На 5 януари православната Църква отбелязва Неделята преди Богоявление и прославя свети пророк Михей, свети мъченици Теопемт и Теона, преподобни Синклитикия и Аполинария. В навечерието на Богоявление, в православните храмове се извършва Велик..
На 4 януари православната ни църква чества Събор на свети 70 апостоли, както и преподобни мъченик Онуфрий Габровски. Св. евангелист Лука разказва в своето Евангелие, че Господ Иисус Христос освен дванадесетте Си апостоли, избрал още седемдесет..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей...
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...