На 22 септември 1908 г. България отново се появява на картата на света след петвековно Османско иго. Освобождението на страната идва на 3 март 1878 г. след края на Руско-турската война, но признаването на нейната независимост е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. По силата на Берлинския договор от юли 1878 г. Княжество България е васално на Османската империя, а князът е васал на сюзерена. България все още е зависима юридически. Тя няма право да сключва международни договори.

30 години се търсят благоприятни международни обстоятелства за преодоляването на тези юридически клаузи, които тежат на България, разказва историкът акад. Георги Марков. Такъв момент настъпва през лятото на 1908 г., когато в Османската империя се извършва младотурска революция. България, в лицето на премиера Александър Малинов, решава да се възползва от разразилата се Балканска криза.

Така, на днешната дата през 1908 г. княз Фердинанд обявява България за независимо българско царство. Това става в старата българска столица Търново с манифест, написан от премиера Александър Малинов и прочетен от Фердинанд под свода на храма „Св. Четиридесет мъченика“. След това документът е прочетен повторно от Александър Малинов отвън пред народа. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.

"...За да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!", се казва в Манифеста.

След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната официално от Високата порта. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни.