Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо всички улици в един софийски квартал носят имената на български градове

4
Снимка: Десислава Семковска

На 3 април 1879 г. София е обявена за столица на България. Празникът на града, кръстен на църквата „Св. София“ е на 17 септември, когато православната църква чества Св. Мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Вярна на девиза си „Расте, но не старее“, с годините столицата се превръща в модерен европейски град.

Интересно е разрастването ѝ на запад в началото на ХХ век. Спасявайки се от ужасите на размирните години между Илинденско-Преображенското въстание и подписването на Ньойския договор (1903-1920 г.), тук започват да се заселват бежанци от Македония, Одринско, Западните покрайнини и Северна Тракия.

Освен тях, районът приютява и икономически мигранти, търсещи препитание в големия град, главно от Радомир, Перник и Кюстендил (Западна България), които удобно се придвижват до намиращата се наблизо жп гара „Захарна фабрика“ и вдъхват живот в мястото, което тогава се намира извън границите на София. Любопитно е, че всички улици, населени с тези мигранти, по-късно ще бъдат наречени с имена на български градове.

Рубинка Милева

„Те се заселват в тази част на квартала някъде след 1918-1919 г. Започват да правят примитивни къщи. Идеята е била такава: строи се малка къща или стая, и в рамките на едно денонощие тя трябва да има покрив. Защото на следващия ден, когато дойдат общинските власти и постройката няма покрив, тя бива събаряна и се започва отначало. След като къщата се узакони се пристрояват други стаи. Друг вариант било в къщата да има бебе-пеленаче или бременна жена. Тогава правили изключение и давали толеранс още едно денонощие. Затова хората са се изхитрили да правят възможно най-малки къщи с общи усилия, защото се преселвали роднини, братя, цели родове“ – разкрива интересни подробности за първите неволи Рубинка Милева, библиотекар в читалище „Георги Стойков Раковски – 1925“.

Днес, улиците с имена на български градове се намират в ж. к. „Света Троица“ и оформят район с трапецовидна форма. На запазените стари карти на София се вижда, че улиците с имена на български градове са били 23, днес са останали 13 – Пловдив, Видин, Оряхово, Мелник, Варна, Трън, Казанлък, Бургас, Русе, Ямбол, Петрич, Враца и Хвойна. От съвременната карта изчезват някои улици – Дупница, Елена, Радомир, Пазарджик, Ловеч, Чирпан, Севлиево, Берковица, Неврокоп, а ул. Кюстендил е прекръстена на Трън.

„Моето обяснение е – казва Рубинка Милева – че след 1980 година започна много сериозно строителство, главно на блокове. Кварталът чувствително промени облика си. Големите улици, естествено ги има, но малките улички, на които е имало няколко къщи, просто са изчезнали от картата на квартала.“

Допълнителна информация дава издаденият през 1935 година „Пътеводител на София, съставен от Смил Ангелов, началник на V полицейски участък, в който улиците са подредени по азбучен ред и вече присъстват с имената си на градове.

„В никакъв случай обаче имената на улиците не са обвързани с преселниците от конкретния град – подчертава Рубинка Милева. – Когато говорих с най-възрастните жители на квартала, те споделиха, че са чували от родителите си, че преди 1925 г. улиците не са имали имена, а просто вътрешна номерация. Имената на градовете се появяват за първи път в Плана за София от 1928 г. Но защо е решено точно така, никой не можа да ми отговори, не съм попадала и в документи на такава информация. Явно просто е взето общинско решение този нов квартал, хаотичен, без номера, без обозначения, непрекъснато разрастващ се в западните покрайнини на София, да бъде оформен по този начин.“

Снимки: Десислава Семковска, bgmaps.com


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Лекторатите по българистика имат важна роля за "запалване" на интереса към България по света

Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..

публикувано на 28.06.24 в 11:30
Доц. Росен Калпачки

България е сред страните с най-много жертви на инсулти в ЕС

В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..

публикувано на 27.06.24 в 19:58

България беше представена на изложение за висше образование в Япония

Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..

публикувано на 27.06.24 в 17:35