На 14 септември православната църква отбелязва Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен или Кръстовден. Той е един от Дванадесетте велики празника, които честват събития от т.нар. евангелски кръг. За разлика от останалите, Кръстовден припомня велики дати от по-късно време. Посветен е на Светия кръст Господен, наричан също Животворящия кръст, на който е разпънат Христос. Кръстът, който след смъртта и възкресението на Спасителя, от символ на позора, какъвто е бил преди това, се почита като олицетворение на Христовата победа над страданието, греха и страха. В православието, поклонение на Светия Кръст се извършва четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът е установен във връзка с няколко знакови събития в църковната история  –  явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота и връщането му след време от персийски плен.

• Предания и поверия на Кръстовден

Подготовката за празника започва от 13 септември, когато много вярващи се отправят към Кръстова гора в Родопите. Вярва се, че там също е заровена частица от Светия кръст, затова мястото привлича хора от всички възрасти, които отиват да се помолят за здраве или изцеление на тежки или неизлечими заболявания.

Богослуженията за Въздвижение на Светия кръст Господен започват с вечернята на 13-и и продължават рано сутринта на 14 септември и включват няколко задължителни песнопения. На самия ден има традиция свещениците да извършват водосвет в домовете на вярващите.

В българския фолклор съществува вярване, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват – т. е. стават равни, след това денят започва да намалява. В някои райони наричат деня Гроздоберник, защото тогава започва официално гроздоберът.

Снимки: БГНЕС, pixabay