Началото на тази история за словолюбието, идентичността и корените, които пазим, дори когато не си даваме сметка за това, започва преди повече от 6 години в Чикаго, САЩ в редакцията на българския публицистичен сайт eurochicago.com. В неговата литературна рубрика, под редакторството на журналиста Мариана Христова, са публикувани десетки разкази на българи от целия свят, които представят голямата палитра на българското въображение и поглед към минало, настояще и бъдеще. Постепенно се заражда идеята тези текстове да бъдат събрани на едно място, като добре нарисувана картина. А зад финансовото й реализиране застават българи от България и чужбина – д-р Виктор Хинов от Индианаполис, Индиана, Петър Стаматов основател и собственик на ЕвроЧикаго, Мариана Христова, Катя Донкова, която днес живее Германия и мн.др.. Така през 2016 година се появява „Черга пъстроцветна“, последвана от „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръшенци“ (2020). А само преди дни в София (на 27 август) беше официално представен шестият сборник с разкази и поезия – „Нистинари“. Името на книгата не е с правописна грешка, а е взето от заглавния разказ в сборника, написан от д-р Виктор Хинов, който разказва за хипотезата, че нестинарството означава истинност и хората, които го практикуват са истинските носители на християнската вяра в противоборство на езическите практики от миналото.
„Нистинари“ съдържа 42 разказа и 48 стихотворения на 72-ма български автори от 15 страни и 6 континента. Книгата представя поредна извадка от съвременната българска литература, създавана в различни страни по света през последните 18 месеца. И този сборник, както и предишните, включва творби и на известни утвърдени имена, и на почти неизвестни автори. 29 от авторите от страната и чужбина за първи път влизат в поредицата, обяснява редактора на изданието Мариана Христова.
„Българският език е част от идентичността ни. Той е част от завръщането към корените ни. Освен това човешкото въображение, както знаем, не познава граници. Има разкази, които ни потапят в живота в странство, написани от хора, които никога не са били емигранти. През всички тези години сме имали автори от турски произход, помаци, арменци, които са израснали в България, владеят българския език до съвършенство и имат таланта да пишат. Професиите на всички са най-различни, биографиите им също, но всичко това изгражда палитрата наречена България“ – разказва Мариана Христова.
Тази инициатива е наистина едно добро дело, казва журналистката и признава, че не е било лесно през годините да го поддържат живо. „Всяка година пред нас е стоял въпросът – дали ще има пак книга или няма да има“ – казва Христова и уточнява, че нито едно издание до момента не е било подкрепено финансово от българска държавна институция и това е причината тиражът да бъде ограничен. И въпреки това неведоми са пътищата на словото – и настоящият сборник, както и предишните книги вече са част от фондовете не само на „Националната библиотека“ в София, но и на Конгресната библиотека на САЩ във Вашингтон, на обществени библиотеки в Чикаго и на библиотеката на Тараклийския университет в Молдова.
Разбира се, актуалната тема за пандемията и различния ни начин на живот присъстват в последния том. Погледът върху случващото е по-скоро ироничен, на моменти дори митологичен, разказва Мариана. Всичко се отразява в думите – казва тя и продължава: „Има и творби, които имат политически привкус относно ситуацията в България. Има и такива, които са отражения на случващото се във Великобритания“. А на метафоричния въпрос, провокиран от заглавието на сборника – Каква е жаравата, по която ходим днес, и за здраве ли се надяваме? – Мариана категорично отговаря:
„Това, което ни се случва от края на 2019 година насам, по мое мнение, е време за избор, в което човек трябва да се опита да намери своя път и да не се оставя на страховете. А като журналист ще си позволя да кажа – не мисля, че потребителите на информация, колкото и тя да е богата, правят информиран избор в ситуацията, в която се намират. Въпреки всичко не бива да губим кураж и вяра и в крайна сметка трябва да пазим връзката с това, което сме. Защото ние не сме само тела. Страхът е лош съветник. Каквото и да ни се случва трябва де се опитваме да се уповаваме на културните си корени. Без значение от политическата, икономическа или социална ситуация в страната ни. Културните ни корени са нещото, което си струва да разкажем и покажем на онези, които са готови да го чуят.“
Снимки: eurochicago.comЧетвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...