За автори и водещи на първите ефирни предавания на Българското национално радио, излъчвани в чужбина, още през 30-те години на ХХ век са привлечени видни български и чужди интелектуалци. Така например, редакторът във вестник “Ла пароль булгар” (”Българско слово”) Жорж Милчев прави седмичните предавания на френски език, а работещият в Дирекцията на печата Петър Увалиев - програмите на италиански език.
Седмичният преглед на събитията в България на немски език в първите години на чуждоезиковите програми на БНР се превеждат от специално натоварения с тази задача служител на германското посолство д-р Науман. Два пъти в седмицата беседи на немски език изнася и инженер Бори Ганчев.
Говорител на английската емисия в началото са Михаил Хаджимишев (по-късно - известен оперен режисьор) и чиновникът от Дирекцията на печата Ляков. Емисиите на есперанто се правят от индустриалеца Стефан Ганчев и графика от Държавната печатница Кирил Дражев.
През месец юли 1944 година започва да се излъчва и специално предаване на български език, предназначено за нашите сънародници в чужбина. Наречено е “Предавател ”Български новини” и се е организирало от Дирекцията на печата.
Още за историята на предаванията на чужди езици на БНР можете да прочетете в рубриката ни „Радио България на 85“.
* В текста са използвани исторически факти, изследвани и описани от Божидар Методиев, журналист и музеен уредник.
В "България днес" на 7 февруари се спираме на актуалните събития от България и българските общности по света и правим обзор на по-важното от Балканите през изминалата седмица. С помощта на Диана Цанкова разказваме за художника от Стрелча Мильо Балтов,..
В "България днес" на 6 февруари опитваме да разберем как опитите на властите в съседна Сърбия да докажат съществуването на т.нар. "шопска нация" резонират сред българското национално малцинство в Западните покрайнини. По темата разговаряме със..
На 5 февруари в "България днес" ви предлагаме да научим кои са българските градове, които ще издигнат кандидатурата си, за да станат Европейска столица на културата през 2032 г., когато един български и един датски град ще носят тази титла. С художника..