Знаете ли, че в момента 35 държави от целия свят, в това число и България, разработват изкуствено слънце на Земята? И не, не става въпрос за голямо кълбо, което излъчва топлина, а опит да се създаде устойчив ядрен синтез, чрез който да се добива електроенергия в неограничени количества. Проектът се нарича ITER- International Thermonuclear Experimental Reactor (съкращението означава път на латински) и води началото си от края на 2007 година. В него участват държави от ЕС, Русия, Китай, Индия, Япония, САЩ и Република Корея. Според ръководителя на проекта проф. Бернар Биго ITER въплъщава амбицията на физици и инженери да възпроизведат получаването на енергия, така както се случва на Слънцето т.е. да се постигне управляем ядрен синтез.
Това е едно от най-амбициозните енергийни начинания в света, тъй като ядреният синтез не се случва на Земята в естествени условия. В момента по проекта се строи високотехнологично съоръжение на терен от 180 хектара в Кадараш, Франция, където вече съществува голям център за развитие на ядрените технологии.
Пускът на строящия се реактор е предвиден за края на 2025 година, но той ще бъде все още част от научната и проучвателна работа по проекта. Всички резултати от проучванията след това ще бъдат използвани за построяването и използването на демонстративен реактор, който реално да произвежда енергия. По план това трябва да се случи около 2040-та година.
ITER е пътят на човечеството към създаване на нови зелени енергийни източници, които в бъдеще ще могат да се използват като неизчерпаеми на Земята и в Космоса, коментира проф. Димитър Тонев, зам. директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.
Към момента общо четирима български учени работят по проекта. Сред тях от самото начало на създаването на ITER е и инж. д-р Анна Енчева, която ръководи екипа, отговорен за магнитите, или бобини от медни проводници, които се намират в самия реактор. Тя е категорична в безопасността на бъдещия реактор, като по думите й той няма да има нищо общо с остарелия модел ядрени централи, които човечеството познава.
„За обществеността всяко нещо, което е свързано с ядрена енергия, без значение под каква форма, е притеснително. Но това, което представлява ITER няма нищо общо с традиционните ядрени централи, които се базират на основата на разпада на ядрото, при което се отделя голямо количество енергия и при този процес имаме верижна реакция, която трудно се контролира. Също така радиоактивността в този остарял модел е много голяма при евентуални аварии, както вече сме видели в Чернобил и Фукушима. В нашия случай има много малка радиоактивност и това идва от голямата сложност да се поддържа самият процес. Процесът на синтез в нашите разработки се поддържа при много висока температура, която е около десет пъти по-висока от тази, която е в ядрото на слънцето или около 150 милиона градуса. А също при определена магнитна сила, която се създава от големи магнитни бобини и също така при наличието на определена плътност на веществото, което е вътре и се нарича плазма. Ако някой от тези компоненти не е в необходимата норма, реакцията просто се разпада, без да се получава никакво радиоактивно замърсяване или катастрофи, каквито историята ни познава“ – уточнява д-р Енчева.
Ако вече ви е станало любопитно до 23 август може да тръгнете по следите на „изкуственото Слънце на Земята“ на Моста на влюбените до НДК в София. Там чрез големи фотографии се разкрива мащабът на научния проект. Изложбата е дело на професионалния фотограф Робер Арно и включва 30 изображения от изграждането на експерименталния термоядрен реактор в Кадараш. Организатор на експозицията „Слънце на Земята“ в България е Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН
Съставил: Весела Кръстева / по интервю на Божидар Янев, БНР-Радио София/
Снимки: ITER Organization, inrne.bas.bg
В събота , 2 ноември, минималните температури ще са между 5° и 10°, на места в низините и котловините между 1° и 4°, в София - около 4°. През деня ще е слънчево, но ветровито. Максималните ще са от 20° до 25°, в София – около 20°. Вечерта..
В "България днес" на 1 ноември слушайте з а измеренията на будителството и за личността на будителя – анализ на доц. д-р Морис Фадел от Нов български университет. Спомняме си и Христо Цокев, останал в историята на..
Две от трите власти, които избират членовете на Конституционния съд, определиха новите представители в най-висшия съдебен орган. Професорът по финансово право Сашо Пенов и Невин Фети, правен съветник на държавния глава, бяха излъчени от..
Кратки текстове на руски и немски език от сайта на Радио България, станаха част от урока за Деня на народните будители на ученици от 81 СУ "Виктор Юго"..
Спорове в Хърватия около изпращането на военни в мисията на НАТО в подкрепа на Украйна Заместник генералният секретар на НАТО Борис..
21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица..