Природата е изваяла омагьосващи природни феномени в района на Деветашкото плато. Разположено в Предбалканския дял на Стара Планина, северната му граница достига до Дунавската равнина, а северозападната е опасана от скален ръб над река Осъм. Една трета от територията на платото е заета от гори, където животинското царство изобилства от сърни, лисици, вълци, глигани, таралежи… диви котки. По варовиковите скали могат да се срещнат защитени земноводни и влечуги, а просторът се оглася от песните на над 80 вида птици.

На северния край на Деветашкото плато се е разположило Кърпачево. Архитектурата на старите къщи с равна каменна зидария привлича ценителите. Но не само. Петя Генкова и Владимир Василев са младо семейство, което открива чара на това българско кътче случайно, и го превръщат в свой пристан малко преди пандемията да завладее света.

„Искахме да отидем да живеем на село, в някое по-малко, китно селце, където да е по-спокойно и Кърпачево е мястото, на което се озовахме“, споделя ни Владо:

„Честно казано, беше случайност. Петя пишеше дипломна работа на тема културен туризъм и трябваше да посетим няколко къщи за гости. В една от тях хората страшно много ни спечелиха и буквално ни „зарибиха“ да дойдем да живеем тук. Малко след това си купихме къща.“

Напускайки столицата, където имали езикова школа, намеренията на Петя и Владо били да направят в Кърпачево ферма за охлюви. Пандемичната ситуация обаче проваля първоначалната доставка на охлювчета и те засаждат земята си с картофи. Така се отдават на зеленчукопроизводството.

„Ние имаме много голям двор – 4 декара, отделно купихме още едно място, което е 5 дка. Там произвеждаме зеленчуци по чист начин, без химия. И понеже сме само двамата, а това е страшно много труд, къщата остава на заден план, чака да бъде ремонтирана, –  обяснява ни Петя. – Да, влагаме много работа, обаче се оказа, че имаме приятели, които проявяват интерес към такъв тип храна, и основно реализираме продукцията сред приятелите си. Ние правим доставки до София веднъж-два пъти в месеца, всеки си поръчва нещата и количествата, които иска, и си ги получава вкъщи.“

С Петя и Владо се запознахме по време на музикалния фестивал „Джаз под звездите на Деветашкото плато“, който вече седем години предлага на меломаните порция лятно вдъхновение.

„Безспорно това е може би най-значимото събитие в района на Деветашкото плато, – казва Владо. – То се организира от Сдружение „Деветашко плато“, което включва десет села – освен Кърпачево, това са Крушуна (където са разположени прекрасните Крушунски водопади), Горско Сливово, Крамолин, Агатово, Брестово, Къкрина (известно с Къкринското ханче – мястото, където е заловен Васил Левски), Чавдарци, Тепава и Деветаки. Разположената в близост Деветашка пещера е доста голяма и има интересни факти, свързани с нея. Всъщност и самото плато е много красиво място – изключително запазено, има доста животни, които могат да се видят в природата и това е много хубаво за посетителите. В селото ни има доста туристи, да.“

В Кърпачево днес постоянно живеят около 60 човека, повечето са възрастни. Поминъкът в селото е труден, затова жителите му в трудоспособна възраст работят в близките градове – Левски е на 25 км., Ловеч е на 44, а Плевен на малко над 50км.

Петя и Владо не са единствените „пришълци“ избрали мястото за свой пристан, оказва се и че не са най-младите му жители:

„Не, има и по-млади от нас – една двойка архитекти. Те също са тук основно от миналата година, но са купили мястото доста преди това. Тяхната история е много интересна, защото докато са учили във Университета за архитектура и строителство (ВИАС) са идвали тук на практика и са се влюбили в селото, след което са си купили къща.“

Архитектурата на селото е специфична и архитекти от различни краища на България и света идват в Кърпачево, за да проучват методите на строителство на старите майстори – с глина, вар и камъни. 

Има и проекти, които дават надежда за съживяване на района, казва ни Петя:

„Благодарение на Сдружение „Деветашко плато“, мелницата, която се намира в началото на селото, ще бъде обновена и ще стане Информационен и туристически център, където ще се провеждат и различни обучения, свързани с развитие на туризъм и други дейности. Очаква се наесен центърът да бъде открит. В момента много активно се работи по мелницата и ще бъде нещо уникално, защото ще бъде запазена в голяма степен в оригиналния ѝ вид.“

Така, една година след началото на тяхната авантюра в Кърпачево, Петя и Владо са щастливи от избора си. А дали са оптимисти?

„Абсолютно да. Попаднахме тук случайно, но се оказа, че сме си попаднали точно на нашето място“, категорична е Петя.

Снимки: devetakiplateau.org, предоставени от Петя Генкова