Снимка: Facebook /@lovIribolovBulgaria

„Тази година избрахме годишнината ни да премине под мотото "За един по-богат воден свят“ – посочва в интервю за Радио България инж. Васил Василев, председател на Националния съюз. – Нашата организация не е само за ловци. През последните години държавата е длъжник специално на любителите риболовци, защото не се полагат никакви усилия за опазване, съхраняване и обогатяване на уникалното богатство на българските реки и всякакъв друг вид водоеми. Затова ще извършим зарибяване в няколко реки в района на гр. Пещера за да акцентираме върху тези проблеми. В тази дейност ще бъдат включени дечица от града. Те са мост между нашите усилия за опазване на природата, като продължители за нашето дело.“

Африканската чума по свинете унищожи голяма част от популацията на дива свиня в две трети от българската територия, а кризата около пандемията с Covid-19 ограничи сериозно възможностите за ловен туризъм и от чужбина.

„Надявам се сега, ако не сме на прага на четвърта вълна, която отново да наложи затягане на режимите, да имаме и международен пазар – отбелязва инж. Василев. – Все пак това са приходи и една добра реклама за България, не само като ловна, но и като чисто туристическа дестинация. Ако нашите чуждестранни партньори не могат да дойдат, голяма част от ловците ни, които ловуват по света, ще имат възможност да го направят в България. За съжаление популацията на диви свине на териториите на Ловеч и Велико Търново спадна седем пъти, заради африканската чума. Що се отнася до популацията на останалите видове – тя е в нормални параметри.“

Заради липсата на диви свине, ловците се опасяват бракониерите да не се насочат към благородния елен, сърната и елена лопатар. Затова се надяват на по-стриктен контрол от страна на държавата. По думите на инж. Василев бракониерството остава скрито за обществеността, а извършителите рядко биват наказвани, дори и да излязат в публичното пространство. Интензивните земеделски практики също пряко или косвено водят до отравяне или загуба на местообитания. Има и друг проблем – когато сърните раждат, в първите часове малките им са беззащитни и още не са в състояние да следват майка си. Тогава недобросъвестни хора ги взимат, за да ги продават „на черно“ по пазарите. Затова ловците призовават при подобни случаи да се сигнализира в полицията.

Ако пък туристите забележат малко сърне в тревата, те трябва да го подминат, без да го пипат, защото майката е наблизо и се грижи за него.

Малцина знаят, че още през 1931 г. ловците поемат защитата на ловни видове като мечката, с идеята ловът на мечки да бъде забранен. Въпреки това, при определени условия се позволява нейният отстрел:

„От една страна мечката е защитен вид, а от друга тя е териториално животно. Затова по-силните изтласкват по-слабите в периферията. Това дава възможност да я срещаме в планински и полупланински села, в близост до кошари, да нападат кошери и т.н. От друга страна мечката е конфликтен вид и споделя територия с хората, живеещи в близост и се конкурира с тях в хранителната верига. Такъв беше и случаят с жената, която събираше гъби и билки в Родопите – и мечката, и жената са търсели препитание в гората.

Когато възникне такъв конфликт, за съжаление, губещият вид е мечката. Дори обществеността и държавата да направят всичко възможно мечката да не се отстрелва, когато местните хора нямат механизми да се защитят, те прибягват до саморазправа с животното. А това, за жалост, води до убиването не на една, а на много повече мечки.“

Снимки: Дарина Григорова, slrb.bg, Facebook /@lovIribolovBulgaria