На 6 август Православната ни църква отбелязва Свето Преображение Господне, като спомен за небесната слава и мощ на Иисус Христос, който се преобразил пред трима от своите ученици. 

Това е едно от най–великите чудеса, извършени от Спасителя – преобразяването му на планината Тавор, за да покаже на юдеите, че не е земен, а небесен цар. 

Когато се изкачили на планината, Иисус се оттеглил и започнал да се моли, а тримата ученици, понеже били изморени от пътя, заспали. Събудили се от сиянието на преобразения Спасител, който бил издигнат във въздуха и разговарял с двама старозаветни пророци – Свети Илия и Свети Мойсей. 

Тогава учениците паднали на земята, а Бог Отец, който бил засенчен от облак казал: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте.” На слизане от планината Иисус Христос заповядал на учениците си да разкажат за това чудодейно събитие след Възкресението Му.

В България, където празникът се отбелязва най-тържествено, много храмове са посветени на светлото събитие. Сред тях е и най-старата действаща черква на българското Черноморие „Преображение Господне“. Тя се намира на самия морски бряг в старата част на Поморие, в най – източната част на полуострова.

Наскоро екип от археолози от Националния археологически институт с музей (НАИМ) – София, съвместно с Исторически музей – Поморие започнаха проучвания около храма. Църквата „Преображение Господне“ е част от културното наследство на България и се отличава с това, че няма олтарна апсида, което е рядко срещано при строежа на храмовете по нашите земи, разказва за БНР-Бургас директорът на Историческия музей Антон Карабашев:

„Самият храм е от поствизантийски стил и има двускатен покрив, дъсчен таван, като подът е покрит от големи каменни плочи. Църквата няма абсида, но не можем да кажем дали така е строена или абсидата е била премахната, когато тук в двора на църквата е имало база на гранична милиция.“

Според запазени исторически източници църквата е издигната върху ранно християнска базилика през 1763 – 64 г. и е осветена през 1765 г. Тя е и най-старата сграда в целия град. В нея се съхраняват ценни образци на иконографското изкуство от XV –XIX век, като най-старата икона е от края на XV в., началото на XVI век. Иконостасът е дърворезбан, с поставени 17 големи икони от царския ред, изписани от различни зографи през ХVІІ – ХVІІІ в.. Във втория апостолски ред има 33 малки икони. На влизане в храма, погледът е привлечен от иконата на Иисус Христос Пантократор, вградена в дървения таван. Свещеникът от църквата отец Яни разказва легенда, свързана с иконата:

„Пирати ограбили църквата през XIX в., взели и икони, сред които и тази на Исус Христос Пантократор. В морето обаче ги застигнала страшна буря и изплашени те я хвърлили във водата. Иконата се „върнала“ и била открита от местните хора на брега до Църквата.“

По времето на социализма има опити за събаряне на храма, разказва Стефка Ликова, потомка на анхиалци:

"Моите деди са участвали в изграждането на този храм, а аз съм израснала в него. През 1970 г. със семейството ми се в включихме в подписка за запазването на му, тъй като искаха на негово място да бъде изградена почивна станция на МВР. Подписите ги събирахме тайно привечер. С Божията помисъл, Людмила Живкова стана министър на културата и спря разрушаването му, благодарение на петицията."

През последните години по фасадата се появяват пукнатини, а вероятна причина за това е ерозия на брега. По инициатива на местните жители, Община Поморие е предприела действия за запазването на църквата.  Предвидено е обследване от екип от Университета по архитектура, строителство и геодезия, които да проучат основите и да посочат начините за укрепването на сградата.

Съставил: Дарина Григорова