Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възможен ли е политически консенсус в новия български парламент?

Снимка: БГНЕС

Изказванията на председателите на парламентарните групи в новосформираното 46 Народно събрание, в първия си работен ден, препотвърдиха желанието за промяна на досегашния модел на управление и амбицията за диалог с партията-победител на изборите – „Има такъв народ“. От своя страна, представителите на формацията на шоумена Слави Трифонов не изневериха на досегашното впечатление за тях, затвърждавано методично с всяко тяхно изказване до момента. В интервю за БНР Пловдив преподавателят по публични комуникации проф. Любомир Караджов обясни, че:

Любомир Караджов

„С това си поведение и комуникация, от партията се доближават до образа на Слави Трифонов и се различават от всички други политици, които се опитват да бъдат по-диалогични или поне многословни. Тук не трябва да пропускаме два факта, които са доста красноречиви.Тошко Йорданов не се обърна към председателстващата Народното събрание, обърка и името на президента. Лапсусът е изваден от дългосрочната памет акцент и мисля, че в случая това говори за много голямо напрежение и, че импровизацията от парламентарната трибуна е крайно неуместна“.

Според Караджов, една от причините за напрежението в редиците на партията, може би е свързано с необходимостта да се съобразят с обстоятелствата, а не да изпълнят по план – от начало до край своята предизборна програма. Извън това, за втори пореден път откриването на заседанието от най-възрастния депутат в Народното събрание, Мика Зайкова, ни накара да припомним, че мечтите са за това, за да се сбъдват. Тя направи впечатление и:

„Със своя неформален дрескод, човешка интонация, а грешките на нея и идват доста чаровно – допълни професорът. – Говореше в стил между обръщението и речта, между човешкото и политическото, между формалното и неформалното“.

В своето изказване Зайкова не пропусна и някои от актуалните, злободневни теми, които вълнуват обществото. Не пропусна да засегне темата за проблемите в образованието, за бизнеса и необходимостта той да бъде подкрепен, за пенсиите, за живота на майките с деца с увреждания.

Антоний Гълъбов

Въпреки заявките на отделните партии и желанието на Зайкова да бъде добра орисница за съставянето на правителство, политологът Антоний Гълъбов е по-скоро скептичен, че такова е възможно.

„Трябва да кажа ясно, че подкрепата за правителство означава поемане на политическа отговорност за неговите действия. Аз предполагам, че по-скоро няма да се стигне до подкрепа на такъв кабинет и, за съжаление, нараства вероятността това Народно събрание отново да е с много кратък мандат. Такъв сценарий би бил най-лошият за България. Ние губим време и всеки ден от него, увеличава цената, която ще платим всички.“

В случай на нови предсрочни избори, политологът прогнозира още по-ниска избирателна активност и нужда от много по-голям политически опит и усилия за разрешаването на възможна криза, която освен политическа, може да има и икономически измерения. Гълъбов успокои, че засега макроикономическите показатели на страната са добри, но „всеки ден, който губим, в полза на партиен егоизъм, ще ни струва много скъпо“.


Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, БНР-Радио Пловдив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ръст от 5% на чуждестранните туристи през настоящата година

От началото на годината 10,7 млн. чужденци са посетили страната ни, съобщи пред БНР Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Това представлява 5 процента ръст спрямо 2023 година. Според Румен Драганов 2024 г. се..

публикувано на 24.09.24 в 16:28

В системата на образованието прозират и болните места на обществото ни

След първия учебен ден за учениците в България – 15 септември – идва ред да започне новата учебна година и за студентите, тъй като повечето висши училища у нас отварят врати на 1 октомври. В този промеждутък от около две седмици можем да..

публикувано на 24.09.24 в 11:10

Как българин от Врачанско може да се окаже най-дълго живелият човек на земята

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията – наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните и фамилни връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като хора – в това е убеден гл. ас. Росен Гацин от Института по..

публикувано на 24.09.24 в 10:05