Българският народ продължава да търси своя път към промяната, показват резултатите от предсрочния парламентарен вот на 11 юли. Затова и въпросът, който отправихме отново към всички, с които разговаряхме в изборния ден е – как трябва да се промени България след вота?

„Очаквам една по-добра България, която ще ме накара да се замисля дали не е по-добре да се прибера“ – посочи Даниел Димов от германския град Дюселдорф, и допълни:

„България, която не заема последните места на всички класации в Европа и ЕС. Мисля, че политиците видяха това желание на хората за промяна още от антиправителствените протести миналата година. Независимо от партията, в която членуват, всички те знаят, че гледаме в детайли какво се случва и дали и как си вършат работата. Затова съм обнадежден, че ще има резултат и се движим към една по-добра България.“

Даниел заминава за Германия като 12-годишен, следвайки родителите си, и на този етап е категоричен: „В момента Германия е по-добрият избор, заради образованието, работата, качеството на живот. Има цели сектори в България, които могат да се подобрят – като започнем от здравеопазването, икономиката и дори социалната политика.

Според Габриела Бенчева от Нюрнберг, Германия, още след парламентарните избори през април е станало ясно, че двете водещи партии са на два полюса. Някакво обединение е възможно само ако се привлекат експерти, които да симпатизират на партиите на протестите:

„Тогава мисля, че ще може в името на България и търсенето на някакво смислено решение да се стигне до някакъв консенсус. В момента обаче, се съмнявам да има консенсус между тези две по-главни партии. Още не сме преодолели миналото, за да можем да стигнем до тази степен на развитие. За да излезем от двуполюсния модел трябва самото мислене на хората да се промени, след което да го видим и като резултат в политиката.“

Собственикът на кафе-сладкарница в турския град Бурса Ахмед Кудрякли e роден в Русенска област и не пропуска да гласува на всички парламентарни избори до момента.

„Гласувахме за демокрацията, единството, равните права за етносите. Да сме сплотени, защото само така може да се организират добрите отношения и да се спечели демокрацията.“

Според Ирена Ангелова от Чехия българите са доволни от направената промяна в изборните правила, но очакват още:

„На второ място, повишаване на заплатите на хората, да има достатъчно работа, повече инвестиции от чужбина. На трето място е здравеопазването – трябва да бъде абсолютно безплатно за всички, както е тук. В по-голямата си част лекарствата трябва да бъдат плащани от Здравната каса. Българските пенсионери дават много пари за лекарства, което почти им изчерпва пенсията. Много хора идват в чужбина, защото не могат да се реализират в България. Не защото не могат да си намерят професии, а защото са зле платени. В чужбина работят в производства, услуги – нетипична работа за тях и въпреки това, не желаят да се върнат в България при тези условия.“

За да живеем в една нова България, като начало е необходимо да променим начина, по който работи парламентът – категоричен е Жулиен Желев, изборен доброволец от австрийската столица Виена.

„Законодателната активност на 46-ия парламент трябва да върне дебата, който върви с една парламентарна република. Т.е. да има директен контакт с избирателя и неговите съображения по дадени предложения, да не се приемат закони на конвейер. Ние трябва да правим законодателство, което да не противоречи на конституцията - не трябва да се оставят вратички за различно тълкуване на закона. Топката ще бъде изцяло в новото мнозинство в парламента. В избирателя се наблюдава една умора от честите избори.“

Желев е на мнение, че е по-добре да се състави правителство – „не бива да се подиграваме с труда и усилията, положени от изборните доброволци, които за втори път в рамките на няколко месеца отделят от времето и силите си, за да организират вота зад граница“.

На противоположната позиция е друг изборен доброволец – Надежда Стоянова-Литъл, която от години живее в Бостън, САЩ. Сред най-наболелите въпроси пред новите управляващи тя извежда здравеопазването:

„България продължава да бъде с най-ниския праг на ваксинация в ЕС. За мен това се дължи на хаоса, който се създаде, липсата на доверие в научните центрове, които доказват, защо ваксината е животоспасяваща“. В интервю за Радио България тя препоръча на новите управници да организират добре обмислена информационна кампания относно ваксинацията, както и да подготвят адекватни мерки за бизнеса, пострадал от локдауните. Образованието също е акцент: „То трябва да върви ръка за ръка с икономическите възможности. Трябва да се работи в симбиоза с различните институции, които да създадат тези връзки така, че младите хора да знаят какво учат, защо го учат и къде ще го реализират“.

„На мен ми е ясно, че нещата няма да се променят с магическа пръчка – обобщава Деница Секуличка от Словакия. – Като цяло ми се иска България да е едно малко по-спокойно и уредено място за живот, с по-малко корупция и престъпност, с по-стабилна икономика.“

По материала работиха: Диана Цанкова, Йоан Колев, Дарина Григорова, Миглена Иванова, Гергана Манчева