Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радка Кушлева – славеят на Родопа планина

Отбелязваме 95 г. от рождението на известната певица

Снимка: архив

Знаменатeлен е приносът на Радка Кушлева в традиционната ни култура – тя за първи път популяризира родопската песен до всички български кътчета чрез ефира на Националното радио. Редом до песните от с. Широка лъка и с. Гела, тя първа одухотвори с великолепния си глас образци от традициите на българомохамеданите от родопския край. Преди това, поради затворения начин на живот на тези хора, песните са звучали само в тесен семеен кръг.

Родена е на 12 юли 1926 г. (отива си през 1984 г.), в Широка лъка, в род на прочути певци и гайдари. Наследява таланта на майка си Цонка Кушлева, а баба ѝ Мария Седянкова от Гела е първата ѝ учителка по родопско пеене и незаменим извор на репертоар. От дете запаметява песни, с които участва на училищни и селски тържества и събори. През 1942 г., едва на 16 г., след конкурс, пее по Радио Скопие, където два пъти седмично се изявява пред микрофона с незабравимите „Бела съм, бела юначе“, „Кадона седи в бахчона“, „Заспало е челебийче“ и др. под съпровода на „Кореняшката група“ с ръководител Карло Алиев и оркестъра на Иван Кавалджиев. Певческият импулс на младата певица не спира дотук.



През 1945г., заедно със съпруга си Асен Попчев – изпълнител на тамбура, китара и цигулка, създават концертна група от известни родопски изпълнители, с която свирят и пеят из села и махали в родния край. Белязана с успеха ѝ от Първия републикански фестивал е 1948 година, а през следващата е наградена със златен медал и лауреатско звание от Световния младежки фестивал в Будапеща. През 1950 г. името ѝ вече е известно и за радиоаудиторията. Повече от 70 са записите на Радка Кушлева за фонда на БНР под съпровода на „Угърчинската група“, „Тракийската тройка“, оркестъра на Иван Кавалджиев и др. Оставя следа и като солистка на Пловдивския ансамбъл под диригентството на Асен Диамандиев. С групите „Росна китка“ към Радио София и „Наша песен“ към Концертна дирекция – София обикаля надлъж  и шир страната, заедно с Мита Стойчева, Борис Машалов, Борис Карлов.

С присъщия си артистичен дух, Радка поставя началото и на фамилни формации: първоначално дует със сестра ѝ Мария, който прераства в квартет „Кушлеви“ с по-малките си сестри – Анка и Стефка, за да се стигне до секстет, в който пеят и дъщерите ѝ Соня и Диди. Основен дял от репертоара им е родопски, а песните са аранжирани многогласно. Професионалното им ниво предизвиква сензация по време на европейските им турнета.



Спомени от музикантското си битие в „Сестри Кушлеви“ разказва дъщерята на именитата ни певица – Диди Кушлева:

„Майка искаше да ме направи солистка. Когато пеехме заедно, ставаше „едно към едно“, но сама се притеснявах. Опитвах се да направя нейните извивки, но никой не можеше да надпее нейния ангелски, божествен глас. Продължих с акордеона – това ми беше мечта. Участвала съм в записите със сестрите – един път втори глас, друг път 3 глас. Спомените ми за нея са много, помня съветите и заветите, които ни остави. Тя не обичаше скандали, гледаше да умиротворява в интерес на работата. Грижеше се за сценичното ни поведение, за дрехите, за верния стил на пеене. Много силни бяха концертните ни турнета във Франция с Емил Димитров. В Белгия бяхме подгряваща група на Жилбер Беко. В Съветския съюз сме обиколили почти всички републики. Много турнета имахме в Полша, Чехия, Унгария. Един от най-хубавите ни концерти беше в Париж с Емил Димитров – шоуто беше прекрасно. И у нас публиката ни обичаше. Например Варна, пълнехме спортната зала. Върнем се оттам и след 2 дни отново ни търсят за концерти. Пели сме с много формации, с естрадни певци. Аз продължавам да свиря и работя с младия родопски певец Хамид Имамски - пее в стила на майка ми, пее нейните песни. По инициатива на Хамид беше направен бюст-паметник на Радка Кушлева в Смолян, беше открит тържествено тази годна, по повод 95-годишнината от рождението ѝ. За мен майка ми е един истински обединител на Родопа планина.“ 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Христо Цокев, „Събор на светите апостоли“

Христо Цокев – един от първите художници с академично образование преди Освобождението

Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..

публикувано на 01.11.24 в 06:55

Как шеф Шаранков избра Родопите пред Лондон и създаде различна концепция за храната и родолюбието

От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..

публикувано на 29.10.24 в 09:50
Ромен Гари (1914-1980)

Писател, дипломат и хуманист – Ромен Гари и отзвукът от пребиваването му в следвоенна България

Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..

публикувано на 21.10.24 в 06:35