Знаменатeлен е приносът на Радка Кушлева в традиционната ни култура – тя за първи път популяризира родопската песен до всички български кътчета чрез ефира на Националното радио. Редом до песните от с. Широка лъка и с. Гела, тя първа одухотвори с великолепния си глас образци от традициите на българомохамеданите от родопския край. Преди това, поради затворения начин на живот на тези хора, песните са звучали само в тесен семеен кръг.
Родена е на 12 юли 1926 г. (отива си през 1984 г.), в Широка лъка, в род на прочути певци и гайдари. Наследява таланта на майка си Цонка Кушлева, а баба ѝ Мария Седянкова от Гела е първата ѝ учителка по родопско пеене и незаменим извор на репертоар. От дете запаметява песни, с които участва на училищни и селски тържества и събори. През 1942 г., едва на 16 г., след конкурс, пее по Радио Скопие, където два пъти седмично се изявява пред микрофона с незабравимите „Бела съм, бела юначе“, „Кадона седи в бахчона“, „Заспало е челебийче“ и др. под съпровода на „Кореняшката група“ с ръководител Карло Алиев и оркестъра на Иван Кавалджиев. Певческият импулс на младата певица не спира дотук.
С присъщия си артистичен дух, Радка поставя началото и на фамилни формации: първоначално дует със сестра ѝ Мария, който прераства в квартет „Кушлеви“ с по-малките си сестри – Анка и Стефка, за да се стигне до секстет, в който пеят и дъщерите ѝ Соня и Диди. Основен дял от репертоара им е родопски, а песните са аранжирани многогласно. Професионалното им ниво предизвиква сензация по време на европейските им турнета.
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..