Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изборите във Франция: без опашки или затруднения с машинното гласуване

Изборният ден в Париж започна спокойно, без опашки пред сградата на посолството и без затруднения с машинното гласуване.
Снимка: Петър Тодоров

Във Франция са разкрити 19 изборни секции за вота на сънародниците ни на настоящите избори. Освен в дипломатическите ни представителства в Париж и в Страсбург, българите гласуват в още 15 населени места в страната. В 7 секции са разположени 11 машини за гласуване, а в останалите 12 вотът се осъществява с хартиени бюлетини.

В Париж изборният ден е стартирал спокойно, без обичайните виещи се до улицата опашки от нетърпеливи наши сънародници. „На предните избори опашката беше опасала сградата на посолството, но сега не видях много хора“ – каза за Радио България Петър Тодоров, доктор по физика и IT специалист, който от 15 години живее и работи във Франция и не е пропускал нито веднъж възможност да гласува.

Петър Тодоров

Петър се надява, че причината да няма струпване на гласоподаватели пред изборната секция е добрата организация, а не фактът, че този път хората са се отказали да дойдат до урните. И още:

„До последния момент не знаехме дали ще се гласува с машини в чужбина, както е по закон и това породи някои въпроси. Лично аз се информирах от кампанията на ЦИК, която много ясно в едно видео беше обяснила как се гласува с машината, така че не изпитах никакви затруднения днес. А и видях, че хората преди мен също гласуваха лесно и бързо. Така че машинното гласуване е категорично по-добрият подход.“

Петър определено не е съгласен с онези наши сънародници, които открито заявяват, че българите в чужбина не трябва да гласуват, защото те не живеят географските граници на България, нямат обективна информация за българската действителност и следователно не те следва да  решават съдбините на страната ни.

„Смятам, че всеобщото право на гласуване е голямо постижение на демократичните общества. Всеки от нас, когато гласува, допринася със своя опит, със своята гледна точка за развитието на страната. И не виждам защо едни хора да бъдат отстранени от този процес. Защото ние може да не живеем в България, но наши роднини са там и всички искаме страната ни да е едно по-добро място за живеене. Според мен човек, който е напуснал България, като мен, има граждански дълг с опита си да допринесе, макар и малко, за обществения живот на страната си.“

Снимки: Петър Тодоров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Етническата българка Мария Гусейнова: Подготвя се откриването на "Дом на Азербайджан" в София

2025-а година е специална за сдружението "Подкрепа на азербайджанско-българското приятелство", тъй като през май то ще отпразнува 20 години от началото на своята дейност.   "От 2005 година, когато създадохме сдружението, ние идваме в България с..

публикувано на 17.01.25 в 09:35

Българската православна църква и БНР обединяват усилия в духовната подкрепа на сънародниците зад граница

Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний и генералният директор на БНР Милен Митев подписаха меморандум за сътрудничество в седалището на епархията на БПЦ-БП за Западна и Средна Европа в германската столица Берлин...

публикувано на 16.01.25 в 16:25

Програми за студентски обмен свързват Великотърновския университет с неделните училища зад граница

Методическа помощ, подготовка на учители, срещи и образователни програми по български език и култура за учениците – това са само част от пътищата, по които академичната общност на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" достига до..

публикувано на 16.01.25 в 11:15