Година след продължилите до късната есен на 2020 г. антиправителствени протести на българи в страната и в чужбина, сънародниците ни в Нюрнберг, Германия, очакват предстоящите избори с повече доверие към организацията и провеждането им. Те настояваха за промяна с пълното съзнание, че тридесетгодишният модел на управление трябва да бъде разчупен. Какви са нагласите сега, разказва Габриела Бенчева, координатор на първия протест в Нюрнберг, състоял се на 19 юли м.г.
„Определено събудихме много хора и имаше полза от протестите. Защото голям брой българи поискаха да гласуват и гласуваха на 4 април. Тогава в Нюрнберг избирателната активност беше изключително висока. За жалост, тогава имаше само една секция, което доведе до огромни опашки и немалко хора се отказаха. Сега обаче ще има три секции и това е прекрасно. Мнозина вече се информираха как това да стане по-бързо и този път хората са доста по-спокойни.“
На вота от 4 април се е породило напрежение и заради факта, че представителите на българската общност, които е трябвало да сформират избирателната комисия, са били заменени в последния момент. По думите на Габриела, това е създало усещане за манипулации и е породило съмнения сред гласуващите:
„Този път всичко протича по-гладко, няма напрежение. Много по-малко дискусии има и в българските групи в социалните мрежи. Пишат се предимно уточнения – къде са секциите, например. Според мен, сред българите в чужбина и конкретно - в Нюрнберг, нагласата е много позитивна. Като цяло самата настройка, че те са в чужбина, някои не по своя воля, създава предпоставки да бъдат много активни. От друга страна тези, които не гласуваха миналия път, сега ще искат да дадат гласа си. А и този път сме по-добре подготвени. Хората попълват онлайн предварителните формуляри, за да не се губи излишно време при самото гласуване.“
Преди 10 години Габриела заминава с родителите си в Германия и там завършва средното и висшето си образование. В момента 26-годишната юристка работи и се обучава в съда на Нюрнберг. Вярва, че предсрочните избори ще донесат положителна промяна в родината ѝ. „Естествено нещата няма да станат бързо, но първите стъпки вече са направени“, отбелязва тя.
Дали промяната може да накара българите да се върнат в страната си?
„Според мен да - отговаря Габриела. - Има различни групи българи в чужбина - заминали само за да осигурят прехраната на семействата си, но има и такива, които като цяло се чувстват по-добре в чужбина и вече няколко поколения са извън България. Децата им не знаят български и нямат връзка с България. За тях се съмнявам, че ще се върнат, но другата половина или по-голяма част ще искат да го направят. За да се променят доста неща е добре хората, които не са създали семейство в чужбина – да решат да създадат такова в България. В момента, в който създадеш семейство в чужбина, децата ти започват да говорят друг език, придобиват друг манталитет. Тогава България става просто една държава, която посещаваме през лятото. За щастие има и такива, които дори и създали семейство в друга страна, с партньор чужденец, се връщат в България, защото в родината си се чувстват по-добре. Има всякакви случаи и това е хубавото на днешното време, че сме доста по-свободни и можем да избираме и да правим това, което искаме.“
Снимки: БГНЕС и предоставени от Габриела Бенчева
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..
Сънародничката ни Доли Михайловска, която живее в Бразилия, открива днес самостоятелна изложба в Сао Пауло, предаде БТА. Експозицията, кръстена "Между редици и интервали. Фрагменти от самите нас" ще бъде официално открита между 15:00 и 19:00 ч. в..
Две възпитанички на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Йордания представиха страната ни на събитие в своето училище “Хади ал Мухаммади” в Аман. На снимката, публикувана на фейсбук страницата на българското училище, се вижда, че..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..