Около 85 % от морските отпадъци в ЕС са от пластмаса, като 50 % от тях са пластмасови изделия за еднократна употреба, а 27 % - от риболовни пособия. В България, всяка година стотици доброволци се включват в различни акции за почистване на планините и плажните ивици и събират тонове пластмаса. Въпреки кампаниите за разделно събиране на отпадъците, нагласите се променят трудно, особено в малките населени места, където някои хора продължават да изхвърлят ненужното във водоеми, дерета и всякакви нерегламентирани сметища. От друга страна все повече млади хора, осъзнали вредното въздействие на пластмасата, използват стъклени и метални опаковки за храни и напитки. И докато те изключват от потреблението си вредните опаковки и прибори за еднократна употреба, останалите българи ще трябва да се съобразят с европейската директива за забраната им, която влезе в сила от 3 юли. Очаква се в близките месеци МОСВ да транспонира тези изисквания в българското законодателство и да следи за изпълнението им.

"Това е една отдавна подготвяна цел, която за първи път има правна рамка", отбеляза в интервю за БНР Радан Кънев, заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент. Дали обаче България е подготвена да ги приложи на практика?

"Транспонирането на директивата има своите срокове, които са задължителни – посочи още Кънев. – Въпросът е, че представителите на малкия бизнес не са информирани какво следва. Ето ние сме в началото на летния туристически сезон и ако фирмите на пазара не са подготвени, това означава, че всички тези артикули ще се използват цяло лято."

А извън туристическите обекти, българите ще трябва да се откажат от пластмасовите бъркалки, сламки, вилици, лъжици, чаши, чинии, кутии и пр., които продължават да се използват на партита, кулинарни събития, фестивали и др. Промените настъпват бавно, особено когато вредните навици са трупани с години. Сега, през настоящия месец българите имат възможност да се включат в световната инициатива "юли без пластмаса", която у нас се провежда за четвърта поредна година. 

"Най-лесното е да си изберем метална или стъклена бутилка, която да си пълним с вода, за да не си купуваме пластмасови – съветва Елеонора Йосифова от екологичното сдружение „За земята“. – Все повече заведения и открити барове по фестивали се радват, когато даваме собствена чаша за напитките. В работата си можем да носим кутия за многократно ползване, в която да ни сипят храна, вместо в съд за еднократна употреба."

Освен положителни ефекти, ограничението на пластмасовите продукти ще доведе до оскъпяване на производството, повишение на цените и съкращения.

"Очаквам в близките години директивата да претърпи развитие и да бъде много повече ориентирана към кръговата икономика, а не просто да измести фокуса от един еднократен продукт към друг, макар и екологичен – посочи Теодора Младенова, зам. управител на една от най-големите компании за опаковки в България. – Въпросът е по-скоро да насочим обществото към оползотворяване на отпадъците и рециклиране."

На същото мнение е и Стоян Вакареев - изп. директор на една от големите фирми за производства на пластмасови изделия, която вероятно ще претърпи огромни загуби:

"Трябва да се наблегне върху разделното събиране и рециклиране на отпадъци, където ние досега работихме много. Този вид пластмаса, която използваме е рециклируема, а никой не казва дали биопродуктът, който ще я замени подлежи на преработка."
Ясно е, че хартията не е алтернатива, защото за добиването ѝ се унищожават дървета.

Автор: Дарина Григорова /използвани са интервюта на БНР-Радио София/

Снимки: breakfreefromplastic.org, БГНЕС