Възможно ли е археологически музей да се окаже най-подходящото място за изложба на модерно изкуство? Отговорът се намира в просторната централна зала на Археологическия музей в София, където е разположена експозицията „Lapis specuaris. Поздемна светлина“ на испанския творец Мигел Анхел Бланко.

Тази изключително любопитна експозиция е съставена от 23 книги-кутии, в които посетителите могат да открият творчески композиции от Lapis specularis, познат като селенит или лунен камък. Книгите кутии са част от на най-значимия и мащабен проект на испанеца – Библиотеката на гората, съставена от 1208 такива книги, които съдържат природни елементи като растения, насекоми и минерали.

Като разполага творбите си в пространството на археологията Мигел Анхел Бланко връща времето назад, до епохата на Римската империя, когато стъклото все още не е присъствало в живота на римляните. С появата на Lapis specuaris светлината започнала да навлиза във всекидневния живот на тогавашните хора. 

„Използвали го при направата на прозорци, малки парници, или като стъкло, което римляните поставяли върху кошерите, за да наблюдават работата на пчелите“, разказва Мигел Анхел Бланко пред Радио България. Творецът изтъква, че като визуален артист е бил привлечен най-вече от магичното и ритуално приложение на селенита. Как обаче е открил именно този кристал като материал за творбите си?

„Всички природни царства присъстват в моите творби. Изследвал съм царството на минералите много задълбочено. Притежавам голяма колекция от минерали, може би четвъртата по големина в Испания. Имам много специално отношение към прозрачните минерали. Притежавам една специална колекция от слюди. Те също са много прозрачни и логично се запознах отблизо с лунния камък. Бях набрал инерция в търсенето на прозрачност и светлина и това ме привлече към него.“

Римляните са вярвали в огромната магическа сила на този камък. В какви ритуали са го използвали?

„Освен, че парчета от камък са се окачвали на дърветата, за да върнат плодовитостта им, върху малки кристали са изписвали проклятия или благопожелания. Хвърляли са тези  кристали в кладенци, защото с времето селенитът се разтваря. Затова са вярвали, че така навлиза в подземните светове и тогава проклятието или благопожеланието добиват повече сила.“ 

Мигел Анхел Бланко подчертава, че Lapis specuaris е бил революционно откритие за древен Рим. Какво представлява той?

„Това е кристализиран гипс. В онова далечно време стъклото не е било достатъчно прозрачно и хората не са могли да го поставят на прозорците си. Римските императори, като започнем от Ливия и Август са били първите, които са гледали Рим през стъкло от Lapis specuaris. Най-важните мини за добив на селенит са се намирали в провинция Испания, в Куенка и Алмерия. Добитият кристал се е пренасял до Картахена и оттам е отпътувал за Римската империя – разказва ни испанският гост. – Посещавал съм част от тези мини. В някои от тях достъпът е труден. Така съм се сдобивал с фрагменти и парчета, с които да реализирам творбите си. Сега тези мини се възстановяват за посещение, защото да влезеш в тях е като да се озовеш в издълбан скъпоценен камък. Всички мини са геометрично изсечени, много от тях имат надписи защото са били убежища на престъпници или по време на войни там са се крили много хора, които са гравирали дати. Те са от голямо историческо и минералогоично значение и се отварят за публиката.“ 

Изложбата „Lapis specularis. Подземна светлина“ ще гостува на българската столица до 26 септември 2021 г. Експозицията вече е представяна в Националния археологически музей в Мадрид и посещава някогашна Сердика с помощта на Институт Сервантес в София. 

Снимки: Институт Сервантес - София