Пандемията от Covid-19 разхлаби хватката си и в България масово трудещите се започнаха да се завръщат по работните места. Дали идва краят на „домашния офис“? Едва ли! – отговарят експертите. „Тъкмо обратното – все повече се обмисля възможността за въвеждането на хибриден вариант, в който да се редуват присъствен и дистанционен режим в трудовата практика“ – казва Тодор Капитанов, експерт по трудово право към КНСБ. Дори някои от големите ИТ и международни компании в България обявиха, след като видяха резултатите, че до края на 2022 г. не планират връщане на своите кадри в офиса. Причината не е само по-доброто качество на труд, но и пестенето на редица разходи.

„Дистанционната работа е едно право, от което работодателите ще се възползват все повече и повече. На такъв етап се намира обществото, не само у нас. Времето става най-ценното за всички ни, затова стремежът е да се спести от пътуването до работното място и обратно, а то да бъде използвано по-рационално, – обяснява Капитанов. – Темата задълго ще е на дневен ред, а хората ще могат да избират колко дни от седмицата да бъдат на работното си място в офис или в домашни условия. Има много добри примери у нас как фирмите успяха да организират обучение на работници и служители, за да се справят от разстояние. Изготвиха свои политики за дистанционна работа, които намериха отражение в колективните трудови договори, където има синдикални организации. Това е добра основа, която ще послужи за промяна и в съществуващото законодателство.“

В България правната уредба, която урежда дистанционната работа е още от 2011 г. и има нужда от актуализация, за да догони темпа на разгръщане на тази форма на труд. Засега няма достатъчно данни за това, колко и от кои сектори са българските работодатели, предложили на служителите си работа от разстояние. Но проучване на ЕВРОСТАТ от началото на тази година показва, че България е на последно място в ЕС по броя на служителите, които са работили от разстояние – 1,2%. Това доказва, че българските работодатели по-скоро защитават твърдението, че за да е продуктивен трудът, той трябва да се извършва на определено работно място, където са и другите служители. „Практиката през последната година доказа обратното – хората, които работеха от разстояние, даваха не по-лоша продукция, а в много случаи резултатите им бяха по-добри, затова опасенията на работодателите се оказаха безпочвени“ – казва Тодор Капитанов. Освен пестене на време обаче, работата от дистанция води и до определени разходи за служителите. Затова от КНСБ предлагат, когато човек принудително е изпратен да работи „хоум офис“, да има и допълнително финансово стимулиране, което да компенсира направените битови разходи.

„Трудно се организира  работно място от дома, особено когато човек живее в студентско общежитие, а има много работещи студенти – обяснява трудовият експерт Тодор Капитанов. – Същото се отнася и за родителите, които трябва да съвместяват отглеждане на децата и работа в дома от една стая. Българските работници обаче успяха да се самоорганизират и да докажат, че могат да приложат с успех работа от разстояние. Това са и част от причините, които повдигат темата за организацията на работното време и правото на изключване. Съвместяването на служебни и семейни ангажименти се отразява на здравето и на психиката на работещите. Тъкмо тези неща трябва да бъдат допълнително отбелязани в закона, а и условието да се спазва задължителна 12-часова почивка между единия и другия работен ден. До голяма степен в България това беше оставено за организация на самите работещи и неминуемо се отрази на тяхното физическо и психическо състояние.“

Снимки: БНР - Пловдив и архив