Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Масово недоверие към ваксините у нас – къде грешим?

Снимка: БГНЕС

Около 14% от българите са напълно ваксинирани срещу Covid-19, а близо 16% са с една доза, сочат последните данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. Иначе казано, страната ни е на средата на европейския ваксинационен път (35.7 на сто от европейските граждани са със завършен цикъл на имунизация). Интересното е, че ниските резултати са отчетени не само сред специфични групи в българското общество, като ромското население, което традиционно е със слаба здравна култура, но дори и сред медиците ни. Ситуацията е особено тревожна на фона на настъплението в Европа на открития Делта вариант на коронавируса, за който се твърди, че е значително по-заразен от сегашните разновидности.

В средата на месец юни ЕС изпрати в България европейският комисар по здравеопазването Стела Кириакиду, която призова „хората да вярват във ваксините“. Но въпреки, че е осигурен свободен достъп до препаратите чрез ваксинационните центрове и личните лекари, включително чрез различни кампании за ваксиниране по молове, паркове, с подвижни автобуси и пр., желаещите да се подложат на имунизация у нас намаляват. Дори възможността за по-свободно придвижване след ваксинация и издаване на европейски имунизационен сертификат не подсилва интереса. Въпросът е – защо? А отговорите са много и нееднозначни.

„Българската държава има своята отговорност за тази ситуация, като се започне с проблемите, свързани с набавянето на ваксини“ – категоричен е доц. Николай Димитров, социален психолог:

„Ние закъсняхме с набавянето на ваксини, имаше проблеми със структурирането на списъците на групите, които трябва да бъдат ваксинирани приоритетно. Впоследствие имаше забавяне и на доставки от самите производители на ваксини. Така че на организационно ниво имаме неща, които трябва да наваксваме, за да достигнем нивата на другите държави.“

Недоверието към ваксините у нас до голяма степен бе предизвикано и от хаотичните мерки на властта през цялото време на пандемията, смята доц. Димитров. Според него българинът трудно се доверява, особено когато става дума за неговото здраве. А когато човек е в ситуация, в която се нуждае от информация, но не я получава, няма как да направи своя информиран избор. В това отношение ролята на медиите е огромна, но тя не бива да бъде надценявана– смята доц. Димитров. Според него се шири недоверие по отношение на официалните информационни източници, затова хората у нас много често прибягват към неформални канали, които пък изобилстват с фалшиви новини, с конспиративни теории за „чипиране“ и пр.

Пункт за ваксиниране открит в читалище „Асен Златаров”, в кв. Христо Ботев в София

Преди няколко дни започна кампанията за здравна медиация сред ромското население – един изключително полезен ход. Подобен подход би бил полезен и за останалата част от населението, защото много често хората, на които вярваме не са тези по телевизията, а онези сред нас, които срещаме всеки ден. Да не говорим, че голяма част от българите търсят отговорността за нещата, които се случват в живота им навън. Това е характерно за нас − склонни сме да чакаме „някой друг“ да ни оправи. Така че властта трябва да спечели доверието на една немалка част от населението, като насочи кампанията си към онези хора, които първо чакат да ги „случи“ някой друг, но пък му нямат доверие“– каза в заключение доц. Николай Димитров.

Снимки: БГНЕС, личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52