Наричат я „първата дама“ на Виенската филхармония и това не е просто журналистически трик – тя наистина е първата жена-концертмайстор, записала името си в близо 180-годишната история на оркестъра, считан за един от най-добрите в света. Родена е в София, в семейство на музиканти. Учи цигулка при Нели Желева – в НМУ „Любомир Пипков“, и при проф. Дора Иванова – в НМА „Панчо Владигеров“. От това време най-силен е споменът за безкрайните часове на усилен труд от страна на преподавателките ѝ, начина им на преподаване, опита, който е получила.
„Започнах 4-5-годишна, както повечето мои връстници в България, но чак на 13-14 разбрах, че именно свиренето е това, което ми дава максимална свобода. Тогава усетих, че мога да свиря и, както се казва, да правя каквото си искам с цигулката. Цената на тази свобода е много труд и усилия, но според мен, без да овладееш правилата, без целеустременост, не можеш да я постигнеш. Другото е хаос, може би по-удобен, но хаос. Продължих обучението си във Висшето училище за музика и театър в Рощок, Германия при проф. Петру Мунтеану. Изучавах главно западноевропейската стилистика – Барок, Класика, до съвременните композитори. След което се преместих в Мюнхен. За кратко свирих в Лондонски филхармоничен оркестър, получих мястото, за което бях кандидатствала, но избрах да се върна в Мюнхен. Мисля, че за хората, които се занимават с нашето изкуство, най-привлекателни са Германия и Австрия, там се прави най-много за класическата музика. Вече имах опит като концертмайстор в Bayerische Staatsorchester, когато прочетох в едно специализирано списание, че същата позиция, но във Виенската филхармония, е свободна. Реших да подам документи и да видя какво ще стане. Бях около 30-те си години – възраст, подходяща за подобна професионална крачка. Казах си, че трябва да опитам, защото такова място може да се освободи чак след 20 години, например, а тогава вероятно не бих се интересувала. Първия път спряха конкурса и не взеха никого, но втория път някак знаех, че ще успея. Защо – не мога да кажа, но много исках мястото и бях уверена. Спечелих конкурса, целият оркестър ме поздрави, след това имах два месеца, за да се преместя във Виена и започнах работа. Така и до днес – работа и пак работа.“
По онова време Албена е шестата или седмата жена в оркестъра. Според нея, по-бавното навлизане на жените в легендарния оркестър се дължи на факта, че виенчани строго се придържат към традициите.
„По принцип, съгласието в оркестъра да се приемат жени, датира още от 90-те години на м. в., но може би този факт по-бавно се е популяризирал. Там нещата се променят по-бавно някак. Самите австрийци обичат да се шегуват с това и казват: „Ако светът свърши – елате при нас, защото сигурно ще се забавим с 30-ина години.“ Не знам колко са днес дамите в състава, може би близо 20 – нещо, което беше немислимо преди десет години. Заедно с моите колеги свирим често камерна музика в различни състави – от трио до октет, нонет. Почти всички го правят, това поддържа формата ни като инструменталисти и е част от нашата работа. Често изнасяме концерти в Музикферайн, в други зали в Австрия, гостуваме в Япония, Китай. Отскоро съм професор по цигулка във Виенския университет Universität Wien, продължавам и соловата си кариера.
Обичам да се завръщам в България, да свиря тук. Това събужда много спомени от времето, когато още не бях поела по широкия свят. За мен България е „у дома“, но всеки път усещането е, че се променяме – и аз, и моето „у дома“. Независимо от коя сцена, за мен винаги е удоволствие да свиря за публиката и така да установя контакт с хора, които всъщност не познавам. Какво бих си пожелала? Да няма повече пандемии, животът ни да е свободен от рестрикции. И да има повече музика, не само за нас, професионалните музиканти, а преди всичко за младите и децата.“
Албена Данаилова е солист в концерта на оркестъра на Класик ФМ с диригент Григор Паликаров на 29 юни в столичната зала „България“. „Програмата е пъстра – споделя известната ни сънародничка. – По предложение на оркестъра ще изпълня творби от Й. С. Бах, Сарасате и Крайслер. Бих нарекла пиесите, които сме подготвили, „летни“, леки и приятни за слушане.“ Концертът е в рамките на Европейския музикален фестивал.
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си..