Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Албена Данаилова: Мечтая за свят без рестрикции и с повече музика

Албена Данаилова
Снимка: архив

Наричат я „първата дама“ на Виенската филхармония и това не е просто журналистически трик – тя наистина е първата жена-концертмайстор, записала името си в близо 180-годишната история на оркестъра, считан за един от най-добрите в света. Родена е в София, в семейство на музиканти. Учи цигулка при Нели Желева – в НМУ „Любомир Пипков“, и при проф. Дора Иванова – в НМА „Панчо Владигеров“. От това време най-силен е споменът за безкрайните часове на усилен труд от страна на преподавателките ѝ, начина им на преподаване, опита, който е получила.

„Започнах 4-5-годишна, както повечето мои връстници в България, но чак на 13-14 разбрах, че именно свиренето е това, което ми дава максимална свобода. Тогава усетих, че мога да свиря и, както се казва, да правя каквото си искам с цигулката. Цената на тази свобода е много труд и усилия, но според мен, без да овладееш правилата, без целеустременост, не можеш да я постигнеш. Другото е хаос, може би по-удобен, но хаос. Продължих обучението си във Висшето училище за музика и театър в Рощок, Германия при проф. Петру Мунтеану. Изучавах главно западноевропейската стилистика – Барок, Класика, до съвременните композитори. След което се преместих в Мюнхен. За кратко свирих в Лондонски филхармоничен оркестър, получих мястото, за което бях кандидатствала, но избрах да се върна в Мюнхен. Мисля, че за хората, които се занимават с нашето изкуство, най-привлекателни са Германия и Австрия, там се прави най-много за класическата музика. Вече имах опит като концертмайстор в Bayerische Staatsorchester, когато прочетох в едно специализирано списание, че същата позиция, но във Виенската филхармония, е свободна. Реших да подам документи и да видя какво ще стане. Бях около 30-те си години – възраст, подходяща за подобна професионална крачка. Казах си, че трябва да опитам, защото такова място може да се освободи чак след 20 години, например, а тогава вероятно не бих се интересувала. Първия път спряха конкурса и не взеха никого, но втория път някак знаех, че ще успея. Защо – не мога да кажа, но много исках мястото и бях уверена. Спечелих конкурса, целият оркестър ме поздрави, след това имах два месеца, за да се преместя във Виена и започнах работа. Така и до днес – работа и пак работа.“

По онова време Албена е шестата или седмата жена в оркестъра. Според нея, по-бавното навлизане на жените в легендарния оркестър се дължи на факта, че виенчани строго се придържат към традициите.

„По принцип, съгласието в оркестъра да се приемат жени, датира още от 90-те години на м. в., но може би този факт по-бавно се е популяризирал. Там нещата се променят по-бавно някак. Самите австрийци обичат да се шегуват с това и казват: „Ако светът свърши – елате при нас, защото сигурно ще се забавим с 30-ина години.“ Не знам колко са днес дамите в състава, може би близо 20 – нещо, което беше немислимо преди десет години. Заедно с моите колеги свирим често камерна музика в различни състави – от трио до октет, нонет. Почти всички го правят, това поддържа формата ни като инструменталисти и е част от нашата работа. Често изнасяме концерти в Музикферайн, в други зали в Австрия, гостуваме в Япония, Китай. Отскоро съм професор по цигулка във Виенския университет Universität Wien, продължавам и соловата си кариера.

Обичам да се завръщам в България, да свиря тук. Това събужда много спомени от времето, когато още не бях поела по широкия свят. За мен България е „у дома“, но всеки път усещането е, че се променяме – и аз, и моето „у дома“. Независимо от коя сцена, за мен винаги е удоволствие да свиря за публиката и така да установя контакт с хора, които всъщност не познавам. Какво бих си пожелала? Да няма повече пандемии, животът ни да е свободен от рестрикции. И да има повече музика, не само за нас, професионалните музиканти, а преди всичко за младите и децата.“

Албена Данаилова е солист в концерта на оркестъра на Класик ФМ с диригент Григор Паликаров на 29 юни в столичната зала  „България“. „Програмата е пъстра – споделя известната ни сънародничка. – По предложение на оркестъра ще изпълня творби от Й. С. Бах, Сарасате и Крайслер. Бих нарекла пиесите, които сме подготвили, „летни“, леки и приятни за слушане.“ Концертът е в рамките на Европейския музикален фестивал.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Христо Цокев, „Събор на светите апостоли“

Христо Цокев – един от първите художници с академично образование преди Освобождението

Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..

публикувано на 01.11.24 в 06:55

Как шеф Шаранков избра Родопите пред Лондон и създаде различна концепция за храната и родолюбието

От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..

публикувано на 29.10.24 в 09:50
Ромен Гари (1914-1980)

Писател, дипломат и хуманист – Ромен Гари и отзвукът от пребиваването му в следвоенна България

Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..

публикувано на 21.10.24 в 06:35