Корупцията в България е пуснала дълбоки корени в политическата и икономическата система на страната ни. Проблемите и последствията вече излизат извън националните граници – заяви служебният премиер Стефан Янев при откриването на извънредния Съвет по сигурността, който се наложи да свика след оповестените от „Службата за контрол на чуждестранните активи“ на Министерството на финансите на САЩ санкции на трима български граждани – бизнесмените Васил Божков и Делян Пеевски и дългогодишния служител в контраразузнаването Илко Желязков.

Публикуваният списък с 64 фирми, свързани с тези лица, представлява риск за националната сигурност на страната, срещу който трябва да действаме по реципрочен начин – обясни експертът по национална сигурност проф. Румен Кънчев. В интервю за програма „Хоризонт“ на БНР той подкрепи действията на служебното правителство по казуса:

„Аз съм убеден, че създадената постоянна работна група с участието на МВР, ДАНС, НАП и Министерство на финансите, ще има достатъчно потенциал, за да бъде разкрито точното състояние и съответните особености на всеки отделен случай, така че да няма неправилно обвинени или посочени в списъка. Както каза премиерът, трябва да бъде уточнена степента на свързаност, ролята на всяка от тези фирми и най-важното е, че този списък подлежи на корекции и допълване.“

По думите на Кънчев, списъкът с фирмите може да се разглежда като „синтетична оценка за целия преход“, но и като тест за служебното правителство и президента, като олицетворение на легитимната власт, който трябва да направлява страната в този момент.

Наложените санкции по закона „Магнитски“ послужиха за разтваряне на „широко затворените очи на българските институции“ – убеден е финансистът Владислав Панев.

„Санкциите по този закон са такива, че изолират санкционираните лица от стопанския, от икономическия живот на целия свят. Те стават токсични за банките, за контрагентите. Не е случайно, че Пеевски продаде и последните си фирми само преди месец-два. Той е бил наясно какво го очаква.“

Бившият посланик на България в САЩ и настоящ член на Атлантическия клуб у нас Елена Поптодорова изтъкна, че действията, предприети от САЩ не бива да ни изненадват:

„Проблемът с корупцията е болезнена тема, която не е слизала от дневния ред на двустранните отношения между двете страни, като с времето тревогата по-скоро е растяла – обясни Поптодорова и напомни, че корупция в огромни мащаби е имало още в зората на т.нар. Преход:

„90-те години на м.в. бяха период на наследени, развити в нови условия контрабандни канали от съветско време за оръжия и наркотици, югоембаргото и т. н. Всичко това постла една удобна платформа, върху която израснаха събитията, след като България стана член на ЕС. Тогава започнаха да идват едни бързи и лесни пари от ЕС и неговите фондове. Някак това създаде едно положение на безотчетност и безнаказаност.“

Годините доверие, с които бе възнаградена България след присъединяването й към ЕС, накара властимащите след 2007 да бъдат все по-арогантни и безогледни, що се отнася до средствата от европейските фондове – убедена е Елена Поптодорова. Фразата „върховенство на закона“ пък е една постоянна цел, присъстваща най-вече в междинните доклади за напредъка на страната ни, след 14-годишно членство в Евросъюза. Що се отнася до законодателството, то продължава да бъде възприемано като „врата в полето“ – задължително за едни и избирателно за други физически или юридически субекти.

Съставил: Йоан Колев (по интервюта на Диана Янкулова и Снежана Иванова, БНР-„Хоризонт“)

Снимки: БГНЕС и home.treasury.gov