Ако ресурсите на Фонда за справедлив преход на Европейската комисия бъдат увеличени след 31 декември 2024 г., ще бъде въведен Зелен механизъм за възнаграждение за страните, които успеят да намалят промишлените емисии на парникови газове. Това реши Европейският парламент, одобрявайки средствата за финансовия механизъм за възстановяване на съюза. 7,5 милиарда евро от него ще дойдат от европейския бюджет и 10 милиарда от инструмента на Европейската комисия „Следващо поколение“. България би могла да се възползва от 1,178 млрд. евро, но, за да бъдат одобрени за безвъзмездно финансиране, проектите ѝ трябва да бъдат посветени на икономическа диверсификация, преструктуриране или създаване на нови работни места, подпомагащи прехода към кръгова и климатично неутрална икономика.

Амбицията на ЕС за трайно намаляване на емисиите от парникови газове с 55% до 2030 г., поставя България в трудно положение. Това заяви президентът Румен Радев, преди началото на заседанието на Европейския съвет в Брюксел (24-25 май) и уточни, че страната ни ще настоява за въвеждане на мерки, които да защитават конкурентноспособността и да гарантират социална поносимост на зеления преход.

Интересно е обаче как спомага за това 3 милиардната инвестиция в „Турски поток“ и още 200 милиона лева за Държавна петролна компания – коментира в интервю за БНР директорът на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.

„Действително има такъв проблем и той изисква дългосрочни решения, особено за засегнатите райони около минодобивните комплекси. Но също така е факт, че за последните 10 - 15 години, за когато се знае, че този преход тече, има заявен политически приоритет в Европа, под който България се е подписала. Ние сме приели тези решения и в същото време, продължаваме да разходваме средствата на данъкоплатеца за проекти, които нямат никаква друга цел, освен да обслужват геополитическите интереси на трета държава – Русия, която се намира в изключително лоши отношения с ЕС.“

България все още е една от малкото държави, която не е поставила ясна цел как ще трансформира въгледобивните региони и кога ще излезе от въглищната зависимост, категоричен е Георги Стефанов – експерт по проблемите на климата към WWF:

„Макар да е трудно за България, тя трябва да постави на масата този въпрос, за да може да уреди финансирането му и да насочи инвестициите и капитала към преодоляването на тези икономически и енергийни зависимости. От доста време ние предлагаме модели и сценарии, базирани на демографската ситуация в регионите, икономическите им перспективи и възможности.“

Вложените към момента средства за преход към една по-зелена и конкурентноспособна икономика, не постигат пълния си потенциал, тъй като решението на проблема не включва трите му компонента едновременно – хората, бизнеса и енергетиката – убеден е Стефанов.

И докато перспективите пред въглищата и изкопаемите горива ще бъдат все по-ограничени, осезаема става ролята на един друг енергиен източник - водорода. Средства от Плана за възстановяване биха могли да подпомогнат създаването на два големи хъба, в които България да може да произвежда водород, както и създаването на специални линии за пренос на водород в района на Перник и Стара Загора, които ще бъдат пряко засегнати от т.нар. Зелен преход.

„Водородът като енергиен носител, в някои отношения е по-безопасен от конвенционалните горива, – обяснява проф.Дария Владикова, председател на Българската асоциация „Водород, горивни клетки и съхранение на енергия“. – България е географски бедна на изкопаеми горива, но пък сме богати на възобновяеми. Имаме и много добра научна база. Това, което ни липсва е законова рамка, както и чувството за спешност. Ако през следващите 7-8 години не направим нищо, а изчакаме 10, ще сме закъснели“, предупреждава тя.

Съставил: Йоан Колев /по интервюта на Юлияна Корнажева, БНР-“Хоризонт, Бойка Браткова от БНР- Благоевград и БНР-Ст. Загора/