Разноцветни картички, пъстри сувенири от кожа, прежда, глина и текстил, изработени в социалните работилници на „Каритас“ – организация с дългогодишен опит в помощта за уязвими групи от хора. Всички изработки носят общото послание – за подадена ръка на човек в нужда, за прескачане на културни и езикови бариери и за бягство от тежката социална изолация.

Специалните творчески работилници отварят врати в различни социални центрове в София и бързо стават място за срещи на жени-бежанки от различни поколения, намерили убежище и нов дом в страната ни. Възможността да общуват, да се чувстват приети в обществото и полезни за себе си и околните ги е довела там, където контактуват на български, научават за традициите и бита на приелата ги страна, срещат се със свои сънародници със сходна житейска история. 

„Много е хубаво, че бежанките усещат социалната работилница като спокойна среда, която ги предразполага да излязат от своята изолация. Те са пристигнали по различно време в България, но се чувстват еднакво затворени, а ролята на работилниците е да им дава възможност да изявят себе си и да демонстрират опита, който пренасят, идвайки в България” – казва София Бахудейла – преводач в социалното предприятие и помощник на хора от уязвими групи в България: „Най-големи затруднения имаме с езиковата бариера. Често бежанците се опитват сами да я преодолеят, да говорят на български. Трудно е, но се стараят, включват се в езикови курсове и каквото научат, веднага го прилагат в практиката.“

„Възможността да общувам ме радва много, а също, че на моята възраст мога да срещам нови и различни хора, както българи, така и бежанци" – това казва 66-годишната Инам от Сирия, която е в България от 6 години: „В началото не ми беше никак лесно, но с времето опознах българския народ, а той е много добър, симпатичен и отворен към всички нас, така че сега животът ми е лесен. В Сирия аз съм вършила подобна социална дейност. Искам това, което научих тук, сега да го предам на моите внуци“.

В България с цялото си семейство е дошла и Рене от Сирия. Жената е на 64 години и също опитва да говори на български, за да се адаптира в новата среда: „Самото участие в творческите работилници, ми дава увереност. Аз обичам да плета. От Сирия съм донесла модел на плетени кошнички, те са ми познати, защото многократно съм ги изработвала там. Сега те се правят тук. За празнуването в България на 1 март с мартеничките, на Великденските празници, за всичко научих чрез срещите ми в работилницата, всичко е важно за нас“.

Освен място за социална адаптация, социалното предприятие за изява на талант, сръчност и способности за по-младите. Така определя това място Сирин – на 37 години от Палестина. Тя има собствена страница в интернет и излага различни артикули, за които се е вдъхновила в споделената арт среда: „Аз съм добра в шиенето – ръчно и машинно, това е в моята природа. Чувствам се много добре, научавам много нови неща, средата е много ползотворна. А другите, които срещам тук ги чувствам като свои по-големи сестри. Общуването с дамите тук е извор на много идеи. Благодаря на целия отбор тук“.

Съставил: Гергана Манчева 
(по интервю на Добринка Добрева, програма „Хоризонт“ на БНР)