Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Масовият спорт е инвестиция в здравето, но и инкубатор за талантливи състезатели

Снимка: Футболен клуб „Монтана“

Пандемията от Covid-19 промени изцяло тренировъчния процес упражняващите различни колективни спортове. Ограниченията за събирането на хора в закрити помещения, спазването на социална дистанция и носенето на предпазни маски обаче, не успяха да демотивират децата и юношите, които продължават да тренират футбол, самбо, джудо, художествена гимнастика и пр..

„Когато децата са в залите, те не мислят за простотии и влагат цялата си енергия в спорта. Стават организирани и дисциплинирани – обяснява треньорът по самбо и джудо Пламен Петров в интервю за БНР-Видин. –Бих отправил един апел към всички политици – не подценявайте детския спорт. Когато децата стоят само пред компютъра, не могат да си изразходват енергията. Превенцията, която ще ги накара да се чувстват щастливи и да не посягат към цигари, алкохол и наркотици, е спортът.“

Пламен Петров

Макар да няма никаква носталгия към миналото, Петров не отрича, че преди промяната от 1989 година, спортът е бил един от галениците на социализма:

„Тогава имаше много пари в спорта и България беше в челната петица по време на олимпийски игри. Ако отново се опитаме да достигнем предишните си позиции, ще са ни необходими 20 години да вложим достатъчно средства и да подпомогнем новите ни олимпийски надежди, за да израснат и да станат шампиони.“

Сега масовият спорт е по-скоро частна инициатива и до голяма степен практикуването на различни спортни дейности зависи от финансовите възможности на семействата. Въпреки това желание и мотивация не липсват, особено сред най-малките.

Бисер Ефремов с децата от Футболен клуб „Монтана“

„Докато работя с децата ми прави впечатление, че в ранна възраст, те изпитват огромно желание да спортуват – казва треньорът на детско-юношеската школа на Футболен клуб „Монтана“ Бисер Ефремов. – След това обаче се губи връзката. Когато влязат в пубертета, по-трудно ги мотивираме. Мисля, че школата ни работи добре и произвеждаме талантливи футболисти, които след това успяват да се реализират. Оптимизмът, че от нашия клуб ще излезе нова футболна надежда, кара мен и колегите ми да продължаваме да работим.“

В отбора тренират около 300 деца. Всяка година на стадиона в града се организира Фестивал на детските градини, чиято цел е да запознае и запали искрица към футбола в душите на най-малките момченца.

Момиченцата пък мечтаят за грацията на художествените гимнастички. Успехите на поколенията „златни“ момичета, не оставят равнодушен нито един българин и е стимул за децата да тренират усърдно.

Дългогодишната практика като треньор позволява на председателя на клуб по художествена гимнастика в Мездра Лилия Николова да направи сравнение между случващото се в този спорт днес и преди десетилетия.

„Имаше една много стройна система навремето, която започваше още от ученическите спортни школи. След тях децата, които имаха някакъв талант, преминаваха в клубовете по конкретния спорт. Там вече бяха наблюдавани от хора на всяка от федерациите и някои от тях преминаваха към олимпийски звена или влизаха в националните отбори.“

По думите на Николова, интерес към художествената гимнастика в града ѝ не липсва, но това е резултат преди всичко на много дълбоки корени:

„Тук няма къща, в която да няма поне една гимнастичка, а в някои са по няколко поколения. Те вече са си изградили чувството, усета и любовта към този спорт.“

Днес такава стройна система за селекция на талантливи спортисти от средите на масовите клубове и насочването им към състезателна дейност липсва. В някои от българските окръжни градове липсват и спортни училища, независимо от това, че са изключително важна част от подготовката на един състезател. Недостигът на инвестиции в спорта също оказва влияние върху подготовката и не им позволява да развият пълния си потенциал, който да ги отведе до почетната стълбица на всяко състезание.

Редактор: Йоан Колев /по интервюта на Йорданка Петрова, БНР-Видин/

Снимки: Футболен клуб „Монтана“, Facebook/ Асоциация на Българските Самбисти, Община Мездра

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Дървен мост и нов парк ще свързват хората с природата в Русе

Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...

публикувано на 05.01.25 в 09:30

2024 г. беше "историческа" за розовото фламинго у нас

Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В момента повече от 450 екземпляра обитават бургаските влажни зони . Екзотичните птици никак не се..

публикувано на 05.01.25 в 08:25

Излет за наблюдение на птици в Морската градина на Варна

Природозащитниците от Bulgaria Bird Walks организират днес във Варна разходка за наблюдение на водолюбиви птици и горски обитатели. Планирани за два похода в Морската градина от 9,00 и от 13,00 ч. Подобни излети ще има всеки месец в града, съобщи..

публикувано на 05.01.25 в 06:00