Първото преброяване на добитъка след Освобождението се провежда през 1887 година, като за три години броенето животните, сред които са и овцете, е направено 4 пъти. Данните показват, че през 1910 година, в страната ни се отглеждат над 8 600 000 овце, което прави 2000 овце на 1000 жители. По това време България държи първо място сред европейските държави като брой на овцете по отношение на населението. Пик в овцевъдството у нас има през 80-те години на ХХ век, когато в България се отглеждат над 10 милиона овце.

Оттогава броят на тези животни у нас е намалял 10 пъти и в момента са малко над милион. По думите на съпредседателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев, проблемите в този сектор от животновъдството са много, а деградацията по отношение броя гледани животни се дължи на липсата на адекватна държавна политика спрямо сектора овцевъдство и козевъдство. „Министерство на земеделието би следвало да постави ясни цели – и на себе си, и на стопаните. Заетите в този бранш трябва да бъдат уведомени какво ще се изисква от тях оттук нататък и как ще се развива той“ – категоричен е Караколев в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР.

За да се превърне този отрасъл в доходоносен и интересен за така необходимата работна ръка, са необходими големи промени:

„Над 80% от фермите, в които се отглеждат овце и кози, са в изключително незадоволително състояние, по отношение на механизацията – обяснява Караколев. – Въпреки изтеглите два програмни периода и един предприсъединителен, въпреки милиардите, налети в селското стопанство, в сектор овцевъдство и козевъдство трудът е крайно непривлекателен и примитивен дори. Хората, които сега отглеждат овце и кози, го правят по-скоро от любов, отколкото като сериозен бизнес.“

Съществена спънка пред всеки, решил да се заеме с нелеката задача да отглежда дребен рогат добитък е и схемата, по която се субсидират животновъдите.

„Когато започнем да говорим за субсидиите, всички знаем, че те никога и никъде не са достатъчни. Необходимо е да се спре подпомагането на стопанствата на база хектари – категоричен е Симеон Караколев и обяснява: – То води до окрупняване на производството, от което губят малките и средните ферми във всеки един отрасъл. Трябва да се премине на друг тип подпомагане на база стопанство, както го правят в останалите страни членки на ЕС.“

Не липсват и други проблеми, свързани с твърде усложнената процедура за кандидатстване на фермерите по европейски програми, която ги кара по-често да се отказват от подобно подпомагане. Караколев е убеден, че държавата трябва да се стреми да стимулира заетостта в животновъдството. В този смисъл голяма крачка напред е постигнатата малка победа за сектора – узаконяването на над 7000 ферми, които не са били регистрирани като животновъдни обекти, заради бюрократични спънки.

По интервю на Нина Цанева – програма „Христо Ботев“

Съставил: Йоан Колев