Според едно старинно народно поверие, всички ветрове се раждат в навечерието на Коледа, а се кръщават срещу Водици (през януари). В българския фолклор ветровете имат различни наименования, в зависимост от посоката – Южняк, Северняк и т.н. Също така има „долни“, които се вихрят под земята и „горни“ – зареяни високо над облаците. Понякога ветровете спорят помежду си. Така веднъж Северният вятър поканил всички ветрове на гости в своя леден дворец. Южният отказал да отиде, защото знаел силата си и не искал да разтопи всичко около себе си. Но останалите ветрове настояли и той все пак отишъл. Не се сдържал обаче и издишал топъл въздух. Северният му побратим се разсърдил, намушкал го в окото и оттогава Южнякът е едноок. За човек, който е лекомислен у нас казват „В главата му само вятър има“. Дори в народните приказки, преразказани от Ангел Каралийчев съществува принцеса Вейхайвей, която мисли само за външния си вид, иначе е разхвърляна и вятърничава. Между другото, произходът на думата „Вейхайвей“ е повече от любопитен. В края на XIX век в Китай избухва въстание, засегнало особено силно град Вейхайвей (днес Вейхай), тогава у нас много се пишело за това. Името добива популярност, а заради фонетичната близост с вятър и вятърничав, става нарицателно.

Какви други „вятърничави“ истории и поговорки пази народът ни, ще научите в материала от колекцията на Радио България - „Ветре ле, ненавенико…“ – фолклорните образи на вятъра, подготвен от Албена Безовска.

Съставил: Албена Безовска