Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дигитализацията на българското филмово наследство разчита на средства от Плана за възстановяване

Един от най-мащабните филмови проекти, реализирани у нас, несъмнено е трилогията „Хан Аспарух“. Екипът, актьорите и статистите, ангажирани със заснемането на продукцията през 1980 г. наброявали над 100 000 души. Историческият епос, под режисурата на академик Людмил Стайков, проследява борбите, водени от основателя на българската държава Хан Аспарух за нейното установяване и утвърждаване на географската и политическата карта на света преди 1340 години. Амбицията да вдъхне нов живот на филмовата лента, чиято оригинална продължителност е 6 часа, превръща инженер Добромир Чочов в своеобразен неин спасител от безжалостните следи на времето.

„Този филм беше оставил в мен дълбок емоционален отпечатък. Не е показван достатъчно по телевизиите, не е достатъчно експлоатиран, а е един от най-мащабните филми въобще в историята на киното. След анализ на филма предложих да направим по-съкратен, по-стегнат прочит на тази трилогия, така че да може да бъде гледана в кината с един показ“, обяснява инж. Чочов пред БНР. Следва звукова и картинна реставрация на трилогията „Хан Аспарух“, нови монтажни връзки и драматична линия, отново дело на акад. Людмил Стайков.

“Тази нова съкратена реставрирана версия на “Хан Аспарух“ под заглавието “Ханът и империята“ е принципно важна, защото – от една страна, е чисто творческа грижа за запазване на някои образци, бих казал шедьоври на българското кино, които с годините се разрушават. Пък и много трудно се използват от лентов носител“ - обяснява кинокритикът проф. Божидар Манов.

Родното кинонаследство се съхранява в архивите на Българската национална филмотека, която има задачата да го предпази от разрухата на времето. Работата по дигитализацията на фонда, започнала през 2005 година не спира, но изисква немалко време, човешки ресурс и специфични знания, посочва директорът ѝ Антония Ковачева.

„При нас постъпват екземпляри от абсолютно всички родни филми, произведени в България. Също така и от филмите, които са копродукции с нейно участие. Това означава, че съхраняваме около 10 000 български и 5000 чуждестранни филма, като 30% от българските заглавия, вече са дигитализирани.“

По думите ѝ, в България все още често се задава въпроса защо е необходима дигитализацията на филмовото наследство, но не и как се съхранява то:

Проблемът е в това, че технологиите се развиват, намират се нови начини за дигитализация и съм сигурна, че сега съществуващите скенери за тази дейност, след 10 години ще са нещо съвсем различно. Ще споделя една констатация, направена от филмовата общност – при всяко преминаване на киното от една технология към друга, се губят голяма част от филмите, произведени по старата такава. Много често новият софтуер не разчита стария и затова е важно да съхраняваме филмите във формати, които ще могат да бъдат прочетени от постоянно променящите се високотехнологични системи.“

Всичко това, заедно с необходимите експертни знания за звука, картината и особеностите на всяка отделна лента, превръща дигитализацията в същинска наука. Овладяването ѝ е предизвикателство, за което не липсват желаещи. За да се обучат обаче са необходими немалко средства за подобряване условията на работа и закупуване на нова техника:

„От 7-8 години се борим да получим финансиране за придобиване на технологичната верига за качествена дигитализация и реставрация на филмите. Силно обнадеждена съм, защото ние имаме подробна стратегия за дигитализация от 2013 година, правена с чуждестранни консултанти. За щастие успяхме да станем част от Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/. По него се предвиждат 66 милиона лева за дигитализация на културното наследство. Средства ще получат Българска национална филмотека, Българска национална телевизия, БТА и Българско национално радио, както и всички музеи и галерии, които са държавни културни институти в областта на движимото културно наследство.“

Възстановяването на филмовото наследство е мисия, която ангажира съзнанието и отдадеността на посветилите и се за дълъг период от време. Според Антония Ковачева, дигитализацията на всички български филми, може да се осъществи за 8 години при двусменен режим на работа от минимум 11 души.

Снимки: архив и БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Български културен институт в Берлин

В Берлин показват документалния филм “Йоргос Гунаропулос от Созопол”

Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..

публикувано на 04.11.24 в 15:51
Илияна Йотова

Илияна Йотова открива изложбата със съкровища от Древна Тракия в Лос Анджелис

Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..

публикувано на 03.11.24 в 06:00

За пиетета към будителите и съвременното измерение на будителството

Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..

публикувано на 01.11.24 в 05:30