Предстоят нови избори, които се очаква да бъдат насрочени за 11 юли, както обяви държавният глава още миналата седмица, след като БСП върна третият проучвателен мандат за съставяне на правителство. Сега всички погледи се насочват към Централната избирателна комисия, която ще отговаря за организирането и провеждането им по нови правила. Новият ѝ състав се очаква да бъде назначен на 11 май от президента Румен Радев.

Промените в Изборния кодекс са единственият законопроект, приет от депутатите в 45-то Народно събрание.

„Надявам се Централната избирателна комисия, която се очаква да бъде назначена, да се справи с предизвикателствата на изборното законодателство“ – заяви в интервю за предаването „Неделя 150“ на БНР Камелия Нейкова, посочена за нов председател на ЦИК от втората парламентарна сила- партията „Има такъв народ“.

До 15 май трябва да е готово решението на ЦИК за секциите извън страната, което трябва да бъде изпратено и на Министерството на външните работи, посочи Нейкова като уточни, че не очаква„броят на избирателните секции в чужбина да бъде толкова повишен, че да доведе до невъзможност да се създаде необходимата организация".

Според Камелия Нейкова някои от приетите промени в Изборния кодекс не са новост. Например промяната в чл. 14 за образуване на избирателни секции извън страната, която връща законовото положение от 2014 г., т.е. да няма ограничение от 35 секции за държавите, които са извън ЕС. Също така ще се откриват избирателни секции в дипломатическите и консулските представителства, независимо дали има подадени заявления за тези места. Ще се разкриват и т.нар. автоматични избирателни секции – в местата, където на последните избори е имало избирателна секция и са гласували поне 100 избиратели.

„Нов момент в Изборния кодекс е избирателите, които желаят да гласуват по настоящ адрес да си подават заявленията и по електронен път, чрез интернет страницата на Главна дирекция „ГРАО“ като за това не се изисква електронен подпис. Това е направено за улеснение на българските граждани, за да не се налага да се ходи до общината“, посочи Камелия Нейкова.

Една от централните промени в изборния ред е въвеждането на задължително машинно гласуване. Тя породи съществения въпрос – как ще бъдат осигурени машини за секциите в чужбина?

„Машинното гласуване не се въвежда тепърва като начин на гласуване- уточни Камелия Нейкова и припомни, че то беше въведено като експеримент още през 2009г. в няколко секции в София. – След това имаше машинно гласуване с 500 машини, 3000 машини на изборите за Европейски парламент през 2019 година и на последните избори, на 4 април, ЦИК осигури 9600 машини, което даде възможност за машинно гласуване във всички избирателни секции с повече от 300 избиратели в страната.Новото е, че сега машинно гласуване се предвижда и в избирателните секции в чужбина, където има подадени повече от 300 заявления за гласуване извън страната или са гласували не по-малко от 300 избиратели в последните проведени избори.“

Нейкова помоли да не се спекулира с броя на избирателните секции в чужбина и необходимостта да се осигурят огромен брой машини. Според предварителни изчисления за предсрочния вот ще трябва да се осигурят още между 300 и 500 машини.

Освен достойнствата на машинното гласуване, като бързина на обработка на данните, липсата на недействителни бюлетини и пр., някои негови критици го определят като вид образователен ценз.

„Аз не го определям като такова – контрира Камелия Нейкова. – Всички български граждани в днешно време използват най-различни технологии – мобилен телефон, банкомат и т.н., така че не го възприемам като образователен ценз. Машинното гласуване крие рискове – свързано е с организационни и технически въпроси, които трябва да бъдат решени.ЦИК ще положи всички усилия да намери ефективните решения да се осигури машинно гласуване така, както го е предвидил Изборният кодекс.

Логистиката за машините извън страната ще бъде изключително важен въпрос и в тази връзка искам да кажа, че съхранението на машините, с последните изменения на Изборния кодекс е ангажимент на Министерския съвет, който трябва да вземе решение при какви условия и по какъв ред ще се съхраняват машините. По отношение на транспортирането и логистиката също ще разчитаме на взаимодействие с правителството и конкретно с МВнР, дипломатическите и консулските представителства, които ще имат роля по отношение на тези въпроси.“

Относно опасенията от технически трудности, които биха могли да осуетят машинния вот:

„Машините нямат връзка с интернет. Също така, когато токът спре машините имат възможност да работят определено време на собствено захранване- обясни Камелия Нейкова. Тя припомни, че в Изборния кодекс има текст, който гласи че при непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване да продължи, се преминава на вот с хартиени бюлетини. За целта във всяка една избирателна секция – в страната или в чужбина, определена за машинно гласуване ще има отпечатани хартиени бюлетини, които са равни на броя на избирателите в секцията.

„Каквото и да се случи- технически проблем или други обстоятелства, които да наложат спиране на машинното гласуване, то ще продължи с хартия и нито един гражданин няма да бъде лишен от правото си на глас.

За подвижните секции и тези в болниците няма промяна и там не е предвидено машинно гласуване, тъй като те са в изключенията на чл. 211 ал. 5“, уточни Камелия Нейкова.

Цялото интервю за БНР можете да чуете ТУК

Интервю: Явор Стаматов, БНР-„Хоризонт“