За да премахне несправедливото разпокъсване на държавата ни по силата на Берлинския договор от 1878 г., България води четири войни за национално обединение. А по-късно, поставена под съветско командване, се включва в завършващия етап на Втората световна война. На бойното поле оставят костите си много български храбреци, а самоотвержената им борба прославя името на генералите, ръководили сраженията.
Първата книга от поредицата “Българските генерали 1878-1946. С достойнство и чест” разказва за 125 висши военни от Третото българско царство. Някои от тях известни и до днес, а други потънали в забвение - всички те са служили на родината във война и в мир и са споделяли неволите с войската си. За съжаление, мнозина от генералите, поставили основите на българската армия, са съдени с вина и без вина, арестувани и убивани.
“Изваждането на имената им от незаслужена забрава е важно, за да бъде осмислено това, което всеки от тях влага в името на изпълнението на клетвата за вярност към Отечеството и на идеалите, валидни и до днес – казва доц. Соня Пенкова, автор на книгата заедно с проф. Тодор Петров. – Обикновено познаваме онези генерали, свързани със знаменателни събития от военната история, но настрани остават много висши военни, чиито заслуги не са на бойното поле. Те обаче имат принос в изграждането на армията, във формирането на нейната философия и на всички детайли, създаващи целокупния й образ. Оказва се, че дори в нереализираните победи има много издръжливост и върховни усилия, вложени в името на българските национални интереси. И голяма част от тези хора правят именно това.”
Под тяхното командване войската ни извършва неедин подвиг в битките при Сливница и Видин по време на Сръбско-българската война, при Лозенград, Люлебургас, Чаталджа, Одрин в Балканските войни, при Дойран през Първата световна война.
Що се отнася до качествата и професионалната подготовка, с които са се е отличавали висшите военни в Следосвобожденска България, авторката на изданието обобщава:
“Освен българското военно училище, генералите завършват престижни училища, школи и академии както в Русия, така и в Западна Европа – в Италия, Австро-Унгария, Франция, Белгия, Германия – разказва доц. Соня Пенкова. – Голяма част от тях имат също гражданско образование в сферата на правото, на медицината, на техниката. Така че тези хора имат изключително сериозно образование и не влизат в званието “генерали” единствено със завършеното военно училище. Благодарение на професионалната си подготовка те изминават дълъг път по стълбицата на военната йерархия и с действията си отстояват наученото и на бойното поле.”
Освен да извървяват чисто военния си път, генералите от Третото българско царство се изявяват като общественици, някои стават депутати и дори оглавяват Народното събрание, други се превръщат в лидери на партии и развиват политическа дейност. Срещат се и дипломати, директори на предприятия и банки, автори на монографии, студии, учебници, мемоари. Ала с каквото и да се захващат – на бойното поле, в тила или в запаса, неизменно се ръководят от патриотичните подбуди, посети в тях още от крехка възраст.
“Онова, което генералите завещават, е отдаденост на каузата България, без значение с какви средства ще бъде защитавана – казва още доц. Соня Пенкова. – Верността, в която се кълнат, стъпвайки в редовете на армията, те изповядват до последния си час – независимо от изключително сериозните катаклизми, през които преминава битието им. Голяма част от тези достойни хора, дали много на България, завършат земния си път осъдени от Народния съд и разстреляни, а други – убити без съд и присъда.”
Поредицата от книги ще обхване имената на над 500 генерали, част от военната история на България от Освобождението до провъзгласяването й за народна република. Доц. Соня Пенкова се надява някой историк да изследва генералитета също през социализма и нашето съвремие. “Ще бъде любопитно до какво ще стигнат тези паралели”, добавя тя.
Снимки: Кирчо Стоичков и БГНЕС
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
„Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело,..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се..