За да премахне несправедливото разпокъсване на държавата ни по силата на Берлинския договор от 1878 г., България води четири войни за национално обединение. А по-късно, поставена под съветско командване, се включва в завършващия етап на Втората световна война. На бойното поле оставят костите си много български храбреци, а самоотвержената им борба прославя името на генералите, ръководили сраженията.
Първата книга от поредицата “Българските генерали 1878-1946. С достойнство и чест” разказва за 125 висши военни от Третото българско царство. Някои от тях известни и до днес, а други потънали в забвение - всички те са служили на родината във война и в мир и са споделяли неволите с войската си. За съжаление, мнозина от генералите, поставили основите на българската армия, са съдени с вина и без вина, арестувани и убивани.
“Изваждането на имената им от незаслужена забрава е важно, за да бъде осмислено това, което всеки от тях влага в името на изпълнението на клетвата за вярност към Отечеството и на идеалите, валидни и до днес – казва доц. Соня Пенкова, автор на книгата заедно с проф. Тодор Петров. – Обикновено познаваме онези генерали, свързани със знаменателни събития от военната история, но настрани остават много висши военни, чиито заслуги не са на бойното поле. Те обаче имат принос в изграждането на армията, във формирането на нейната философия и на всички детайли, създаващи целокупния й образ. Оказва се, че дори в нереализираните победи има много издръжливост и върховни усилия, вложени в името на българските национални интереси. И голяма част от тези хора правят именно това.”
Под тяхното командване войската ни извършва неедин подвиг в битките при Сливница и Видин по време на Сръбско-българската война, при Лозенград, Люлебургас, Чаталджа, Одрин в Балканските войни, при Дойран през Първата световна война.
Що се отнася до качествата и професионалната подготовка, с които са се е отличавали висшите военни в Следосвобожденска България, авторката на изданието обобщава:
“Освен българското военно училище, генералите завършват престижни училища, школи и академии както в Русия, така и в Западна Европа – в Италия, Австро-Унгария, Франция, Белгия, Германия – разказва доц. Соня Пенкова. – Голяма част от тях имат също гражданско образование в сферата на правото, на медицината, на техниката. Така че тези хора имат изключително сериозно образование и не влизат в званието “генерали” единствено със завършеното военно училище. Благодарение на професионалната си подготовка те изминават дълъг път по стълбицата на военната йерархия и с действията си отстояват наученото и на бойното поле.”
Освен да извървяват чисто военния си път, генералите от Третото българско царство се изявяват като общественици, някои стават депутати и дори оглавяват Народното събрание, други се превръщат в лидери на партии и развиват политическа дейност. Срещат се и дипломати, директори на предприятия и банки, автори на монографии, студии, учебници, мемоари. Ала с каквото и да се захващат – на бойното поле, в тила или в запаса, неизменно се ръководят от патриотичните подбуди, посети в тях още от крехка възраст.
“Онова, което генералите завещават, е отдаденост на каузата България, без значение с какви средства ще бъде защитавана – казва още доц. Соня Пенкова. – Верността, в която се кълнат, стъпвайки в редовете на армията, те изповядват до последния си час – независимо от изключително сериозните катаклизми, през които преминава битието им. Голяма част от тези достойни хора, дали много на България, завършат земния си път осъдени от Народния съд и разстреляни, а други – убити без съд и присъда.”
Поредицата от книги ще обхване имената на над 500 генерали, част от военната история на България от Освобождението до провъзгласяването й за народна република. Доц. Соня Пенкова се надява някой историк да изследва генералитета също през социализма и нашето съвремие. “Ще бъде любопитно до какво ще стигнат тези паралели”, добавя тя.
Снимки: Кирчо Стоичков и БГНЕС
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
„Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело,..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили..