Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разпети петък – ден за равносметка и приемане на безусловната любов

Oтец Василий Сарян
Снимка: БГНЕС

"Прости им, Господи, защото те не знаят що вършат!" - с тези думи Иисус Христос дава прошка на мъчителите си, изкупвайки греховете на човечеството с Разпятието си. Вместо проклятие, той отправя искрена молитва за прошка и дава пример за безусловната си любов към хората, като им отваря пътя към Спасението.

Само допреди година животът ни следваше естествения си ход, между ежедневните грижи на битието и стремежа към човешките радости. Кризата с пандемията обаче рязко преобърна нагласите ни, за да ни накара да преосмислим истинските ценности в живота. Каква е равносметката и дали успяхме да открием поуката?

"Човешкият живот, от деня на раждането до деня на нашата смърт, е премеждие – отбелязва отец Василий Сарян от столичния храм "Преображение Господне".

Това, че в момента се получава глобална истерия, не означава, че нещо особено и различно се случва на всеки човек ежедневно. Всеки преминава през някакъв катарзис в своя живот - и семеен, и личен, и обществен, и финансов, и политически или професионален. Ние постоянно сме в някаква борба за оцеляване, за самосъхранение, за осмисляне на живота си. Когато стане едно такова масово сътресение, ни идва малко в повече, защото достатъчно много неща са ни на главата."

По думите на отец Василий, проблемът е в преекспонирането и ако човек се отърси от психозата, ще види, че нещата не са чак толкова трагични. Важно е да знаем, че всичко става по Божий промисъл. "Както казва Христос и косъм от главата ни не пада без Божията воля", припомня свещеникът. Когато осъзнаем това – разбираме, че всяко нещо, дали в личен, обществен или световен план, не е без значение и без смисъл. А като сравним преживявяното от нашите предци с действителността, в която живеем страданията днес бледнеят пред ужасите на войните и страшните епидемии, за които медицината тогава е била безсилна:

"Според мен урокът е за тези, които не вярват – подчертава отец Василий и добавя: – Спасението на душата не е в летаргичния начин на живот. То се постига с много труд и страдание, с много болка, борба със самите нас и нашите демони, грехове и изпитания, а и със света около нас. Тези, които трябва да се вразумят са колебаещите се и невярващите – те да видят чудесата и да ги проумеят. В един такъв момент на катарзис се дефинира много точно кой какъв е и човек показва истинското си лице. В обикновено състояние, лицемерието е навсякъде. Човек показва образи, които иска другите да видят, за да им се хареса, но при криза и паника не може да играе роля и проявява истинската си същност. Тогава виждаме кой е истински вярващ и кой не е. А самото Разпятие Христово е онзи ден на тишина, в която цялото човечество осмисля какво означава Господ да дойде на земята, да живее между нас, да изкупи греховете ни с кръвта, която проля на Кръста и да умре за нас невинен. Да проумеем величието на Неговото смирение, а не да мислим, че това е поредната приказка. Да вярваме, че наистина Господ слезе на земята и ни отдаде живота си. Творецът, Всевишният стана един от нас, за да счупи печата на първородния грях и да ни даде надеждата за вечен живот, да отвори Небесата за нас хората. А вече от нас да зависи да влезем през портите на Рая или Ада."

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Църковен календар - 13 март 2025 г.

На 13 март Православната ни църква чества паметта на св. мъченик Александър презвитер и пренасяне мощите на св. Никифор, патриарх Цариградски , участвал в VІІ Вселенски събор (787 г.). Свети Александър се прославил като Христов мъченик..

публикувано на 13.03.25 в 06:00

Църковен календар - 12 март 2025 г.

На 12 март Православната ни църква отбелязва св. Григорий Двоеслов, папа Римски и преподобни Теофан Изповедник. Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим, в знатен род. Ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово..

публикувано на 12.03.25 в 06:00
Паметник на монсеньор Франческо Галони в Лодето ди Ровато

Епископ Франческо Галони посвещава живота си на бедните и сираците в България

Един скромен военен свещеник прави първия си досег с България през 1921 г., пристигайки с поръчението да издири безследно изчезнали италиански войници по време на Първата световна война. Той обаче не остава равнодушен към съдбата на тази малка..

публикувано на 11.03.25 в 11:50