В шеговитите куплети той скрива наръч от стрели, с които пробожда самозабравили се властници и ширещи се неправдини. Заради изречените истини, облечени в запеваеми мелодии, съвременниците му съграждат „трон“, на който да се възкачи единственият всенароден цар на горчивия смях.
Една гостуваща изложба в Националния политехнически музей разкрива историята на истински трубадур от първата половина на ХХ век, чиято съдба с нехайна ръка посипваме със забрава. И колкото по-малко остават следите към талантливите, оригинални и неподкупни личности, толкова по-малко изискваме от себе си – нали все повече ни липсва еталон. А за подобна мяра може да ни служи роденият през 1889 г. в Брезник Стоян Миленков, чиято дейност не се побира в едно определение. Наричат го поет, актьор, музикант, хуморист, сатирик, куплетист, основоположник на естрадата, а днес – дори и рапър.
Непокорен ученик, той мечтае “в захлас” да учи драматургия в Париж и едвам изкласява шести гимназиален клас. В града на светлината завършва школата на Шарл Масе при известния актьор от “Комеди франсез” Пол Муне и трупа опит като помощник режисьор и стажант артист в няколко театъра. С реномирана диплома в ръка през 1911 г. се завръща в родината, където първоначално работи в Нов народен театър и Народния театър и написва либретото на оперетата “Моралисти”.
“В годините между двете световни войни цяла София знае наизуст неговите куплети – казва Мадлен Янева от Националния политехнически музей. – Тананикат ги на улицата, в трамвая, по домовете, а вестниците разпродават своите тиражи, ако първи ги отпечатат. Стоян Миленков осмива всяка отрицателна проява в обществения и политическия живот – даже когато свободата на словото и печата е строго забранена. В предговора на юбилейния му сборник “Карнавал без маски - между кабарето и Парнас” Стоян Чилингиров пише, че той е родоначалник на литературно построената шега, закачка, смехория, подигравка, присмех, хумор и ще остави име, каквото мнозина от тия, които гледат извисоко на него, няма да имат.”
Сатиричният талант на Стоян Миленков бива оценен и от литераторите Теодор Траянов, Змей Горянин и Радой Ралин, от карикатуристите Александър Божинов, Илия Бешков, Райко Алексиев и Александър Добринов.
“Стоян Миленков го познаваше лично цяла България, защото когато се появеше на публично място, човек имаше усещането, че е приятел на всеки един поотделно – разказва изкуствоведът Драган Тенев в интервю от 1994 г., запазено в “Златния фонд” на БНР.
Ако той, завършил театрална школа в Париж, беше останал да пее своите песни край Сена, а не край Перловската река, щеше да добие славата на Морис Шевалие. Всичко, което е написал, остана в паметта на моите събратя, защото беше актуално и никога неутрално. Той имаше социална позиция в изкуството и я защитаваше, макар и в комичен, хумористичен стил. В Париж той чува шансониерите на авенютата и връщайки се в България, си взема шапката от Народния театър и тръгва по улиците със своята китарка.”
Благодарение на куплетиста, Драган Тенев разбира какво означава да бъдеш популярен сред народа. На някогашната софийска улица “Клементина” той вижда как ваксаджийчета с подрънкващите си сандъчета вървят подире му и подвикват: “Бай Стояне, кога ще дойдеш пак в кино “Хемус” да ни попееш?”
На която и страница да отворите в сборника на Стоян Миленков, ще видите, че нищо не се е променило от 20-те и 30-те години на миналия ни век, твърди Мадлен Янева.
“Това са куплети, които са актуални и в днешния ден. Например писаната през 1921 г. “Песен за апаша”:
Апаши с презрение наричат ни вси,
от нас и вси бягат като оси.
Апаши наричам аз хора от друг род,
които обират държава, народ.
Или “Далавера” от 1928 г.:
Партии се коалират и създават атмосфера,
та да падне кабинета.
Далавера.
Или “Песен на тиквара”:
Тикви срещат се в тоз свет,
даже на човешки врат.
От зелени тикви в нази,
Господ нека ни опази.
“Пак са нашите на власт” пък българското радио може да пуска сутрин и вечер без никакъв друг коментар.”
С китара в ръка Стоян Миленков обикаля градове и села, разнасяйки своята песен - “без реклама, без венци, като полските щурци”. След промяната на политическия строй през 1944 г. излиза на манежа и под купола на цирка получава последните си аплодисменти. Животът му, изпян в куплети, завършва на 64 години.
Снимки: Национален политехнически музей
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..