Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възможен ли е парламентарен консенсус за съставяне на ново правителство?

Снимка: БГНЕС

45-то Обикновено Народно събрание официално започна работа. В неговия състав има две абсолютно нови партии и 117 съвсем нови лица от общо 240 депутати. Въпреки това, едно от първите гласувания в него събра внушително мнозинство. Със 163 гласа „за“, бяха избрани членовете на председателския му съвет и неговият председател Ива Митева-Рупчева от партия „Има такъв народ“. С подобно мнозинство, по думите на професора по културна антропология Ивайло Дичев, би могло да се избере и правителство. Това звучи обнадеждаващо, но дали е възможен подобен следизборен развой?

Според заявените до момента позиции на парламентарно представените партии, получилата най-голям брой мандати коалиция ГЕРБ-СДС, вероятно няма да събере подкрепа за предложен от нея кабинет. Затова погледите на политици и политолози са насочени към втората по численост група в парламента – „Има такъв народ“. Оттам обаче продължават да мълчат за намеренията си относно проучвателния мандат от президента.

През изминалите часове редица анализатори посочиха, че липсват каквито и да било предпоставки да се реализира правителство, което да изкара пълен мандат. По-вероятната хипотеза е то да бъде краткосрочно, но с ясен хоризонт и конкретни цели. Според бившия евродепутат и парламентарист Светослав Малинов, подобно правителство има следните задачи:

Светослав Малинов

„Да преведе България през кризата, да ускори темпа на ваксинация и да вземе определени решения, свързани с икономическите последствия, да подаде заявките на България за европейско финансиране по Плана за възстановяване. Това може да се направи, преди да се отиде на нови избори – казва Светослав Малинов в интервю за БНР-Благоевград. – Изборното законодателство също трябва да е естествен приоритет на правителството. Другият вариант е, след 5-6 седмици, ние да се изправим пред служебен кабинет и нови избори през лятото. Аз съм дълбоко убеден, че мнозинството от българските граждани не желаят това.“

Макар и нежелана от мнозина, възможна е и хипотезата за служебен кабинет, защото съставът на настоящото Народно събрание не предполага устойчивост:

В някаква степен този парламент възпроизведе представителството на протестното движение от лятото на 2020 г. Всички негови съставки намериха място в него, но те са твърде разнородни и трудно биха създали една хомогенна, работеща смес“ – смята културологът проф. Ивайло Знеполски и пояснява причината:

проф. Ивайло Знеполски

„Бих казал, че анти-ГЕРБ протестите бяха съставени от три сегмента. Единият беше антисистемен, отразяващ общото недоволство от функционирането на досегашната представителна демокрация, което не е феномен само в България. Вторият сегмент включваше тези, които са по-близо до системата и изразяват своето недоволство към модела на управление и настояват за институционален ремонт на държавата. Имаме и част, съставена от изнервени политици, които твърде дълго са останали далеч от властта и искат отново да намерят своето място. Сред тях разпознавам някои политически авантюристи, от които може да се очакват най-различни позиции, в зависимост от това кога поискат да получат трибуна.“

Като основен двигател за избирателната активност у нас и в чужбина, бе посочена надеждата на сънародниците ни за промяна. Сега наред стои въпросът дали тя е постижима в един силно фрагментиран парламент. Отговорът на професора охлажда страстите, карайки ни да погледнем на понятието „промяна“ от друг ъгъл:

„За никого не е ясно какво точно се крие зад тази дума. Народът е структуриран на различни социални пластове. Всеки от тези пластове има своя идея за това, какво по-добро иска да се случи. Така че думата промяна, по-скоро е една абстракция, зад която се крие липсата на конкретна политическа визия.“

Бившият депутат Петър Славов също не е оптимист колко дълго ще работи този парламент. Но се надява, че заявките за спешен ремонт на Изборния кодекс, дадени от различни парламентарни групи, правят възможно постигането на консенсус поне по тази тема. Той е категоричен, че трябва да бъде отменена практиката да се преписват в обобщен протокол резултатите от машинното гласуване. Друга поправка е свързана с въвеждането на дистанционно гласуване, което е важно както за сънародниците ни зад граница, така и за тези в страната, тъй като би улеснило гласуването на избирателите, поставени под карантина.

Петър Славов

„Тези бързи промени ще могат да дадат по-висока представителност и честност на вота. За по-сериозни законодателни промени в сфери като съдебната власт, тепърва ще видим дали заявките за подкрепа от една или друга политическа партия към доскорошната извънпарламентарна опозиция, ще се превърнат в конкретни действия.“

Съставил: Йоан Колев / интервюта: Снежана Иванова и Людмила Железова от БНР-„Хоризонт“, Живко Иванов от БНР-Ст.Загора и Райна Ванчева от БНР-Благоевград/

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Бойко Борисов предложи изход от политическата криза

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е изпратил писмо до "Продължаваме промяната"-"Демократична България" с предложение за излизане от политическата криза. Информацията е потвърдена от източници на БНР, информира Мария Филева. Борисов е предложил лидерът на..

публикувано на 23.11.24 в 12:17

Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" чества своя храмов празник

Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" отбелязва своя храмов празник днес. Светата обител, символ на българската столица, е храм-паметник, построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго..

публикувано на 23.11.24 в 08:15

България днес - 22 ноември 2024 г.

В "България днес" на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с какви задачи и отговорности е натоварено то и защо се занимава с българолюбивата си дейност. Наш..

публикувано на 22.11.24 в 19:00