По повод обявения от ООН Международен ден за опазване на паметниците на културата (18 април), Радио България ви представя българските паметници на културата, вписани в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Те са 7 на брой. Вижте ги:
Старият град Несебър е разположен на живописен черноморски полуостров. Смята се, че е един от най-древните градове на Европа, основан преди 3200 години. Архитектурното бижу пази стари крепостни стени от Римската епоха и Средновековието, византийски и старобългарски църкви, старинни къщи от XVIII и XIX век, а някога се е славел и със своите 40 църкви.
Свещарска гробница
Датира от първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр.. Украсата й е в духа на елинистичната култура, но пречупена през вижданията и вярванията на тракийското племе гети. А най-емблематичната част е таванът на камерата. Той се поддържа от статуи на жени с вдигнати ръце - кариатиди, чиито лица и коси още пазят останките от цветна украса.
Рилският манастир
Най-значимият манастир в България е основан през 10 век от отшелника Иван Рилски. През османското владичество (ХV – ХІХ в.) става център на духовно и книжовно самосъхранение на българската народност. След Освобождението духовният живот в обителта продължава своя разцвет, а нетленните мощи на св. Йоан Рилски и до днес са извор на утеха и небесна помощ за пристъпващите към тях с вяра.
Ивановските скални църкви
На различна височина в скалите на каньона на река Русенски Лом са били издълбани поредица от малки скални църкви, параклиси и отшелнически килии. През Х-XIV век те превръщат долината в българско духовно средище. Районът е бил и център на исихазма по нашите земи. Скалната църква „Света Богородица“ от XIII в. е с уникални стенописи и посреща хиляди туристи от цял свят.
Казанлъшката тракийска гробница
Тя е шедьовър на античната архитектурата от IV-IIIв пр. Хр. Това е единственият у нас цялостно съхранен паметник на живописта от ранноелинистичната епоха. Гробницата е богато изографисана, а в камерата й е представена сцена на погребалното угощение и символичното изпращане на починалия тракийски владетел, съпроводено от три препускащи колесници.
Мадарският конник
Загадъчната скулптурна композиция, изсечена в скала край днешния град Шумен, е единствена по рода си в цяла Европа и е част от археологическия резерват Мадара, който свидетелства за човешка дейност от 4000г пр.н.е. Конникът, с прободения лъв в нозете му и вярното куче подире му, е бил изсечен с невероятно майсторство. А средногръцките надписи около него разказват подвизите на трима български ханове.
Боянската църква
Храмът в подножието на Витоша, е изографисан с 89 сцени и композиции, които съдържат 240 образи. И до днес не се знае кой е талантливият майстор на стенописите, изографисани през 1259г. Те коренно се отличават от схоластичните, безжизнени фигури на византийската живопис и предхождат значително стенописите на родоначалника на италианския ренесанс Джото ди Бондоне.
Съставил: Венета Николова
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..