Райна Константинова е сред личностите, посветили цялата си професионална кариера на радиото като медия. Доскоро беше председател на Обществения съвет на БНР, немалък период преди това оглавяваше радиодепартамента в Европейския съюз за радио и телевизия, базиран в Женева, Швейцария. Но в биографията ѝ са вписани и повече от две десетилетия, отдадени на Радио България.

„Дойдох в Английската редакция на Радио България през 1973 г. като литературен сътрудник осма степен, била съм на 24 г. – спомня си г-жа Константинова. – Дадоха ми да отговарям на писмата на слушателите, които тогава бяха толкова много – от Англия, САЩ, Западна Европа, Австралия. Беше вълнуващо – влизаш в един съвършено нов свят и правиш журналистика за чужбина – нещо уникално, на което всъщност няма кой да те научи. Поглеждайки назад, това е било най-хубавото време в моята професионална младост. Работех с млади хора, ерудирани, весели, с един скептицизъм към нещата, който въобще е свойствен за интелигентните хора. Бяхме съпричастни един към друг и непредубедени, искахме гласът на Радио България да бъде чист, искрен и компетентен, разбира се.

От литературен сътрудник станах редактор.

Хубавото беше, че имахме свободата да правим собствени предавания на езиците, с които работим. Всяка езикова редакция правеше оригинални програми и всички бяха различни. Имаше и общи неща, разбира се. Имахме страшно много слушатели и те неизменно ставаха приятели на страната ни, макар често да не знаеха къде се намира. Но ние някак успявахме да извадим онова характерно, хубаво нещо за България, което да ги накара да погледнат в своите карти (нямаше интернет тогава), да видят къде е, да напишат писмо, да станат приятели на България.

Тогава имаше клубове на приятелите на Радио България в 7-8 страни.

Чудесна атмосфера беше и най-важното – там се научавахме да бъдем непредубедени журналисти. Имахме своята гордост, че правим журналистика на чужд език, бяхме встрани от така или иначе съществуващата тогава цензура. Успявахме да минем между капките, както се казва. Много хубаво и вълнуващо време с хора, които ти даваха смисленост на това, което правиш. Щастлива съм, че имах възможността да работя с човек като заместник главния ни редактор Тамара Герова, съпруга на известния поет Александър Геров, която бдеше над нас и ни се радваше, защото ние бяхме ентусиазирани и много различни, на фона на казионната журналистика.

През годините Райна Константинова заема в БНР различни постове – ръководи Английска редакция, а през 90-те години на м.в., най-бурния период от новата ни история, е последователно програмен директор, заместник генерален директор на БНР, директор на Радио България.

„След промените през 1989 г. беше революционно време – разказва тя. – Изведнъж усетихме, че това е, което сме искали и искахме да направим. 

В страната вреше и кипеше, всичко се променяше, наложи се някои неща да правим за пръв път и отново да се учим. 

И когато дойдоха млади хора, които искаха да работят именно това, да се учат и да учат други след себе си, беше невероятно. Това може да се разбере само от онези, които са го преживели. Да, може би е носталгия, но също така и много хубав спомен.

Бих искала, независимо от глобалните промени в комуникациите, Радио България да запази усещането за съпричастност с тези, които слушат. 

Защото радиото е глас, контактът е чрез гласа, а зад гласа стои човек и това именно създава усещането за съпреживяване. Това, което сега ми липсва в Радио България – разбира се, на първо място е ефирът, това, че не можаха да се дигитализират средните и късите вълни и Радио България да остане радио, а не просто една от хилядите платформи.

Мисля си, че при евентуални промени и възможности, то трябва да се върне към оригиналното съдържание. 

Трябва максимално да се доближите до оригинала на Радиото, а той е - избор на хората да слушат това, което искат и когато искат, избор на добро съдържание. Сега източниците на информация са много, но колко са източниците на информация за България – такава, каквато е – с доброто и лошото, проблемите, постиженията и провалите.

В България живеят хора, които заслужават да бъдат оценени както трябва.

Кой, ако не Радио България ще го направи, при това на езика, който е най-достъпен на хората по света. Това се осъществява не толкова с финансови средства, колкото с хора, които искат да правят качествено и добро радио и програми, които в крайна сметка са човешки и емоционални. Винаги съм държала на това и когато бях директор на Радио България.

Нека хората усетят душата на тази страна. Желая ви успех в тези трудни времена!“