Музиката трябва да отразява живота, за да е истинска и откровена, да разказва и докосва – убеден е Людмил Крумов.
Както повечето музиканти, независимо от локдауна, той продължава да работи и да общува със света чрез любимото си изкуство. Последният му проект се нарича „Криво Садовско в Свищов“ и е за биг бенд, камерен оркестър, народен оркестър и солисти.
Трудно можем да си представим това, но пиесата вече е записана, а музикантите (и местата, в които са правени записите) се намират в Холандия, България, САЩ и др. Изпълнителите са общо 15 (от поне 5 националности), като всеки е записал по няколко партии. Този авторски вариант на популярно и обичано българско хоро, преплита различни стилове, истории, времена и култури. Емоционалните картини задълго остават в съзнанието на слушателя, а музикантските решения впечатляват със своята изобретателност и искреност. Всичко започва така:
„Приятел от България, Галин Ненов – KillaBee (бийтбокс), предложи да направим нещо заедно. „Криво Садовско“ – хорото, което знаем от Петко Радев, ми се стори подходящо – разказва Людмил. – Започнахме да разменяме файлове по интернет. В един момент записах тамбура, китара, бас. Започна да става по-хубаво, отколкото си го представях и реших да го превърна в пиеса, чийто аранжимент да свързва няколко различни линии. От една страна е пътят, който съм извървял в музикалното си развитие – аз се занимавам с джаз, но през последните години изучавам нашата народна музика, а в по-ранна възраст съм играл народни танци в танцов ансамбъл. Помня еуфорията от танца, помня времето, в което народните ансамбли имаха голямо място в живота ни. Биг бендът, който включих, символизира джаза и влиянията, навлезли в края на 80-те години на м. в.“
„В пиесата има една част, която е много лирична, в нея звучат струнен оркестър, обой, кларинет и бас кларинет, валдхорни.“
„Посветена е на кларинетиста проф. Петко Радев – известен класически музикант, той дълги години е бил солист в Миланската скала. В същото време приносът му за народната музика е много голям – по отношение на стил, звукоизвличане. Записва и популяризира „Криво Садовско“ през 70-те години на м. в. и повечето от нас знаят това хоро от изпълненията му. Така неговата история се „вплете“ в моята. А бийтбоксът е символ на новото, на младите, които търсят различен начин да изразят себе си.“
Людмил продължава свързващата роля на музиката и в подбора на изпълнителите – българи, които живеят в чужбина и в България, както и приятели от различни страни по света.
„Саксофоните от биг бенда, както и партията на кларинета записа Константин Илиев, който живее в Хага. Съпругата му Ирма Корт записа обоя. Пиесата е в неравноделния размер 13/8, който затруднява чужденците, но тя изсвири всичко перфектно, възхитен съм от професионализма ѝ. Тромбоните записа Павел Щербаков (Русия), много добър инструменталист. Рая Хаджиева – българка, завършила висшето си образование в Амстердам, където живее, записа всички тромпети. Първият тромпет беше доста висок и се притеснявах дали ще може да го изсвири, но беше напразно. Въобще жените в този проект свършиха страхотна работа. Алекс Симу (Румъния), прекрасен изпълнител и композитор на филмова музика ще чуете на бас кларинета, много красиво се получи.
Благодарение на Българската образователна и културна организация в Лос Анджелис се свързах с български музиканти, които са в Щатите. Известният цигулар Мони Симеонов записа цигулковите партии, Ирина Чиркова – виолончеловите. В това интерконтинентално приключение се включиха и румънският виолист Джорджи Думитриу, контрабасистът Юсиф Баракат (Еквадор), Красимир Костадинов – валдхорни. Разбира се, не може без Пейо Пеев – гъдулка, Живко Василев – кавал.“
Людмил сподели, че Борислав Петров – ударни, е вдъхнал живот на целия аранжимент, благодарен е на Рич Маузер и Нейт Ууд (САЩ), които са смесили и мастерирали окончателния вариант. Пиесата ще бъде публикувана съвсем скоро, но за Радио България авторът предостави в аванс два кратки откъса от различни дялове. Те дават представа за вихрените ритми и настроения, както и за дълбоката му почит към традиционната ни култура.
Малко познати произведения в изпълнение на изключителни музиканти очаква столичната публика на 6 ноември в зала "България". Ще прозвучат Вариации върху тема на Франк Бридж, оп. 10 – ранна творба на Бенджамин Бритън , посветена на неговия учител по..
Една от най-красивите, вечни песни на България е "Зайди, зайди, ясно слънце ". Счита се, че като мелодия съществува от поне пет века. У нас е популярна с текст, който се среща в сборника от народни песни и стихотворения "Нова песнопойка", съставен..
Plovdiv Jazz Fest празнува тази година своя десети рожден ден с програма с някои от най-големите имена в света на джаза. Есенното издание ще огласи втория по големина град в България - Пловдив, от 1 до 3 ноември с общо шест концерта в основната..
Звездна група и звезден изпълнител се събраха, за да възродят песен, написана преди почти четвърт век. D2 и Графа записаха съвместната си песен "Колко си..