А сега накъде? – върху този въпрос разсъждават политолози и анализатори в България след парламентарния вот на 4 април. Всички предварителни прогнози бяха за едни необичайни и тежки избори, заради пандемията от Covid-19. Но като че ли не се оправдаха очакванията, че избирателите ще се страхуват да отидат до урните – 46.9 % от българските граждани упражниха правото си на глас, а сънародниците ни в чужбина регистрираха нечувана досега гражданска активност, реалните измерения на която предстои да бъдат отчетени.

„Браво на българите в България и чужбина, които въпреки притесненията, свързани с пандемията, излязоха и вложиха труда си в секциите или подадоха гласа си. За мен това е невероятно. Много време ще имаме да оценяваме резултатите, но тази мобилизация на нас като общество е най-важното в тези избори“, каза в интервю за БНР Румяна Дечева, заместник-председател на Обществения съвет към Централната избирателна комисия, в който членуват 14 неправителствени организации.

Резултатът от вота постави България в една нова политическа ситуация, в която много анализатори виждат провал за двете най-големи партии – досега управляващата ГЕРБ и основната парламентарна опозиция БСП. Според междинните резултати при 54.63 % обработени протоколи от секционните избирателни комисии в парламента влизат 6 политически формации, като никоя от партиите и коалициите няма мнозинство.

На базата на тази силна фрагментация на силите, изводите относно волята и очакванията на суверена са изключително многопосочни:

„Изводът от изборите е, че кризата, която възникна много остро през лятото на 2020-а година, продължава – казва историкът проф. Искра Баева в интервю за БНР. – Разбира се, имаше изненада, че ГЕРБ се съвзеха от тежкия удар, който понесоха, и отново излязоха първи, но това прилича на пирова победа. Всъщност по-голямата част от българите гласуваха за промяна на управлението, но по начин, който не дава ясна алтернатива“. Проф. Баева акцентира върху неизвестността, която формират резултатите от вота: „Изявленията на лидерите на политическите формации показват, че няма как да бъде съставена коалиция, която да може да функционира нормално.“

Според Йордан Нихризов, лидер на Българската социалдемократическа партия, вече е започнал денят за размисъл, който в България е след изборния ден. 

По думите му, тези избори приличат на „увертюра към следващи“, когато ще излезе основният проблем – дали да живеем в парламентарна, или в президентска република.

ГЕРБ е на власт 12 години и не е особено трудно да се прехвърлят всички негативи на управляващите, особено в условия на здравна и икономическа криза, смята Георги Харизанов от Института за дясна политика.

„Ако избирателите искаха ГЕРБ да си почине, щяха да го покажат с вота си. Съставянето на мнозинство в парламента зависи от Бойко Борисов и всички, които биха седнали да разговарят относно това, кои са важните неща в следващите месеци, по-важни ли са те от това на всяка цена ГЕРБ да остане в опозиция или да се ходи на нови избори.“ Предстои да видим как оттук нататък ще се развие поведението на „Има такъв народ“, след като вече не са политически проект, обвит в мистерия, а парламентарно представена партия, отбеляза Георги Харизанов.

В страната доминира опозиционният вот, подчерта социологът Кънчо Стойчев в интервю за БНР. Съотношението от лятото 2:1 в полза на опозиционно настроените български избиратели е останало и се е проявило на изборите, смята той. 

По думите му, вероятността да се стигне до нови избори е значителна: „Новите избори са неизбежни. Въпросът е дали ще бъдат през служебен кабинет преди президентските избори, или след президентските избори.“ 

Тежки преговори за съставяне на правителство в България предричат и световните агенции. Асошиейтед прес пише, че подкрепата за българския министър-председател е ерозирала. За премиера Борисов сега ще бъде трудно да се задържи на власт, заради по-високата подкрепа за антисистемните и антикорупционните партии, които искат той да се оттегли, коментира Ройтерс. „България е блокирана“ – този извод прави германското обществено радио ARD, австрийската информационна агенция АПА обяснява, че протестните партии в България не са успели да се обединят срещу статуквото  и обобщава: „След изборите е преди изборите“. „Шпигел“ предупреждава, че очакваното трудно съставяне на ново правителство в София може да доведе до проблеми с отпускането на средства от европейския фонд за преодоляване на последиците от пандемията, което ще забави икономическото възстановяване на най-бедната страна в ЕС.

Съставил: Елена Каркаланова