465 изборни секции в 69 държави ще бъдат отворени на 4 април, където сънародниците ни зад граница ще могат да се включат в  политическото събитие на годината. Има обаче места, където според по-малък брой подадени заявления за гласуване или липса на дипломатическо представителство, секции няма да бъдат създадени.

Зорница Станкова вече 20 години живее със семейството си в Бенин, Западна Африка. „Тук няма българско посолство, което да ни позволи да се чувстваме свързани със страната си“, казва българката. Това обаче не ѝ пречи да следи политическите събития в родината. „Но това е просто информативно, нямаме никаква възможност да гласуваме“, допълва Зорница Станкова. Пред Радио България тя изрази съжаление, че няма да може да упражни правото си на глас.

„Въпросът е дали нашите гласове имат стойност за някого – разсъждава сънародничката ни.– Бих искала да вярвам, че изборите могат да доведат до промяна! Не е сигурно, но не бива са се предаваме, нито да се поддаваме на различни опити за манипулация. Ако престанем да вярваме, значи вече сме се предали и загубили вяра и надежда“. 

Какво според Вас трябва да се промени в страната след 4 април? 

„Трудно е да се каже с малко думи – отговаря Зорница. – Аз си представям ролята на правителството като институция, която работи за силна държава и достоен народ. Надявам се, че нашите политици ще разберат, че единственото правилно поведение е да се борят ЗА страната си, ЗА народа си. Засега сме много далеч от това разбиране. Няма малки страни,  има малка вяра и себеуважение. Както и лични интереси, облечени във високопарни фрази.“

Радослав Кирилов е художник и живее в близост до Сарагоса. В Испания има голяма и активна българска общност, поради което това е една от държавите, в които ще има най-много секции в изборния ден – 53.

„Ще гласувам българите да живеят достойно” – казва сънародникът ни.

Радослав Кирилов живо се интересува от  политическата ситуация в родината и е категоричен:

„Мисля да гласувам. От това, което виждам в медиите и социалните мрежи, защото се интересувам, макар и да звучи ехидно, мисля, че българският народ страда от един вид лаймска болест. Политиците ги виждам като кърлежи, които тормозят българския народ. Затова ще гласувам, за да видим дали може да се изчисти от тази напаст България. Последния път като си бях в родината се разплаках за народа ни. Бях много разстроен от положението, което видях, от моите близки и съседи, с които се срещнах. Никой нормален човек не иска неговата родина да е в такова положение. Може би аз нямам право да давам глас, защото не живея в България, но искам да подкрепя промяната. Макар да знам, че пак ще ни разочароват, искам да имаме вяра в по-доброто бъдеще. Ще гласувам за това и българите да живеят достойно, защото независимо дали си богат или беден, ти имаш право да живееш достойно.”

Интервюта: Миглена Иванова и Гергана Манчева