Назависимо кои политически партии ще спечелят доверието на избирателите и ще влязат в 45-то народно събрание, има важни въпроси, които стоят на дневен ред пред българското общество, с които те трябва да се заемат. Спешни реформи в здравеопазването и удължаване на възможно повече от мерките за подкрепа на заетостта и бизнеса – това са две от належащите теми, с които трябва да се заеме новото правителство, след заклеването му в пленарната зала на Народното събрание, посочва в интервю за Радио България социологът Първан Симеонов.

В здравеопазването има нужда от няколко промени, казва той и конкретизира:

„Трябва да се преразгледа логиката на доболничната помощ, както и механизмът за финансиране на леченията. Може би трябва да се помисли и за преразглеждане на монопола на Здравната каса и не на последно място – да се адресират диспропорциите по отношение на публичното и частното здравеопазване. Covid-19 се оказа лакмус за много проблеми в здравеопазването в България, които очакват своето решение, веднага щом бъде потушена вълната, на която сме свидетели в момента.”

Що се отнася до мерките за подпомагане на заетостта и бизнеса, те трябва да останат, защото все още няма ясен хоризонт за развитието на заразата:

„Нещо повече – в европейски мащаб има проблем с овладяването ѝ. Ваксините, чието поставяне предвещаваше края на всичко това, сами по себе си се превърнаха в епизод от него. Бавното ваксиниране навсякъде в Европа може да доведе до още проблеми, така че държавата трябва да остане в готовност да подпомага секторите, които пострадаха. Тази помощ не е помощ към капитала, а към труда.”

Въпреки доминиращото си присъствие в българския и световен дневен ред, Covid-кризата и нейните последствия, няма да са единствените препятствия, през които ще преминат новите властимащи. Предстои им разяснителна кампания за ползите и недостатъците от Зелената сделка и нелек диалог с гражданите, тъй като тя касае поминъка и бъдещето на стотици хиляди хора. Доклад, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията през 2020 година сочи, че предстоящата раздяла с въглищните централи в България, Гърция и Румъния, осигуряващи 9% от производството на ток от въглища в ЕС, би била на стойност 4,5 милиарда евро. Сумата за България възлиза на 892 милиона евро, като в нея са включени разходите за инвестиции в други сектори, които могат да наемат част от преквалифицираните работници.

Най-трудното ще бъде да се обясни на българското общество, какво е бъдещето на отрасли като въгледобива – категоричен е Симеонов. Според него е много важно хората да разберат как и доколко подобна трансформация ще подобри и повиши качеството им на живот.

„Масовото опасение от такъв тип актове е, че те посягат на потенциалното качество на живот, защото хората се чувстват застрашени от несигурността на работните им места и икономическите перспективи. Това е вечният антагонизъм между идеята за растеж и тази за запазване на природата. Знаете, че опазването на природата е по-добре прието в по-богати общества, където растежът вече се е случил. Нещо, което не се отнася за българското общество, характеризиращо се със сериозни социални неравенства, немалка бедност, регионални различия, застаряване и т. н. На такъв тип общество, разговорът за Зелената сделка му е абстрактен и дори  враждебен.”

Казусът „Северна Македония“ е едно от предизвикателствата пред новата власт във външнополитически план. Социологът смята, че една нова, бърза промяна на позицията от българска страна, не би била в неин интерес.

„За България този въпрос не е никак маловажен и е един от малкото, по които в обществото има почти пълен консенсус. Всеки опит да се говори за компромис със Северна Македония, завършва с открита враждебност от страна на голяма част от българите” – обяснява Първан Симеонов.

Сред приоритетите във външната политика е важно да бъде и работата с българските общности зад граница. Анализаторът съветва да се обмисли създаването на специализирана администрация, различна от досегашната, занимаваща се с тази тема.