Броени дни ни делят от изборите за нов парламент, които всички определят като най-важни за пътя, по който ще върви страната ни през следващите 4 години. Особеното сега е, че към задачата с много неизвестни в политиката се добавят и сложни въпроси, свързани със здравето и глобалния ход на пандемията. Така, с учестен пулс заради пандемията и произтеклата икономическа криза, българските политици навлязоха в поредната предизборна кампания. Тя не се отличава със зрелищни предизборни сблъсъци, но в никакъв случай не е лишена от хули и нападки спрямо политическите противници. Медиите отново неволно, или волно, дават трибуна за речта на омразата, без която не минава нито една политическа кампания през изминалите 30 години.

Различното е, че сега речта на омразата е насочена с еднаква страст към политици и към здравни институции. Всяка изказана медицинска теза се възприема от една част от гражданите като пряко посегателство  върху личните права и ограничаваща свободите им. Социалните мрежи и съмнителни медии в интернет привличат аудитория с бомбастични, в много от случаите подвеждащи новини и конспиративни теории, гарнирани и с голяма доза език на омразата. Проблемът е, че обърканият човек, който сега прекарва много повече време вкъщи пред компютъра, сам пада жертва на негативното говорене, на фалшивите новини и на неверните факти. Комисията за защита от дискриминация излезе наскоро със заявка, че наблюдава строго употребата на словото на омразата и че се намесва там, където то бива употребено.


„В момента обаче обществото ври от противопоставяне и тази омраза е изключително опасна, защото руши доброто име на личности и институции, противопоставя хората на основа избора им на здравно поведение“ – казва журналистът и изследовател на езика в медиите Юлиана Методиева:

„Ако сега се вгледаме, ще видим приток на нови обекти на тази реч на омразата у нас. В последно време обект на нападки са несъгласните с политиката на страната ни спрямо република Северна Македония. Тук „заслугата“ отново е на медиите, но и националистическите партии. Те са особено активни на патриотичния терен и в момента са с особено негативно отношение към съседната държава, а от там ни отговарят със същото – казва Методиева. – Една добре известна националистическа партия е особено моделираща словото на омраза още от 2005 г. и чрез нея имаме връзка между слово на омраза и престъпление от омраза, което беше извършено тогава спрямо богомолци мюсюлмани в София. Жертва на това слово са както нашите съграждани - турците, така и българските турци, които бяха изгонени от тук през 80-те години на м.в. Те, идвайки да гласуват тук, стават предмет на обругаване с оскърбителни думи, поради политически причини. Така, към всички черти в профила на българина, който си служи с реч на омразата, освен ксенофобия и враждебност към чуждото – било то религия или сексуална ориентация, сега се добавя и националистическото говорене. То се усилва и се разпространява чрез медиите.“