„Следващият Паганини е българин!“, възкликва преди време италианското списание Grazia по повод дебюта на 6-годишното дете-чудо Павел Минев. Роден в Плевен, той получава първите уроци от своята майка Йова Йорданова и става вдъхновител на нова система за ранно обучение по цигулка, създадена от нея.

По-късно двамата заминават за Русия, където Павел завършва с отличие Московската консерватория при проф. Ирина Бочкова. Още в ранна възраст печели първи награди и златни медали на няколко големи конкурса и буквално шества по световните сцени.

И до днес Павел свири в престижни зали, заедно с легендарни оркестри и диригенти. През 1996 г., по препоръка на големия пианист Святослав Рихтер, диригента Константин Орбелян и други изтъкнати музиканти, работещи в Московската филхармония, е приет за щатен солист и става първият чужденец на тази позиция в историята на оркестъра.

През последната година, в която рухнаха толкова планове, цигуларят е зает с подготовката на няколко албума. Известно руско издателство публикува негови записи на творби от  Шостакович, Паганини, Чайковски, Рахманинов.

„Предстои и компактдиск, в който звучат камерни творби от Брамс и Рахманинов – допълва Павел за Радио България. – Свиря заедно с прекрасни изпълнители, те са и завеждащи катедри в Московската консерватория, която осъществява продукцията. По повод юбилей на майка ми популярно българско списание за култура издава Концерт № 5 от Виотан, Соната № 3 от Брамс, Каприз  № 24 от Паганини-Шимановски. В Англия излиза четвърти албум – заедно с известната виолончелистка Марина Тарасова, изпълняваме дуа от Равел, Брамс и др. Бих искал да подчертая, че винаги когато е възможно включвам и българска музика.“

„Например, в диска на известното руско издателство ще звучи произведение на Петър Христосков. Благодарен съм на неговата дъщеря Анна Христоскова и проф. Павел Герджиков за съдействието при уреждане на подробностите. Творбите на този голям наш педагог и цигулар цял живот са с мен, свирил съм ги в много екзотични ситуации. Например, на 24 май 2008 г., пред 12 000 слушатели, на празник в гр. Твер. Свири Христосков както и през 80-те години, на юбилейна конференция на ESTA (Европейската асоциация на педагозите по струнни инструменти) в Грац – Австрия, когато все още нито една социалистическа страна, включително България, не беше член на авторитетната организация. Бях 8-годишен, а свирих пред цвета на световния педагогически елит. Присъстваха Йехуди Менухин – като почетен председател, известният  Макс Ростал, чието име днес носи авторитетен конкурс за цигулари. В архивния запис се чуват ръкопляскания  – не само между частите, което по принцип не е прието. Залата избухва в аплодисменти и по време на tutti. Това ни връща във времето на Моцарт и на Сарасате, чиито виртуозни изпълнения са били аплодирани по същия начин.“

Няколко месеца по-късно Йова и Павел получават колет от Рой Байер, тогавашния президент на ASTA (Американска асоциация на педагозите по струнни инструменти). В него имало един огромен договор за гастроли в САЩ и покана към Йова за членство в асоциацията. Разбира се, по онова време (80-те г. на м.в.) не е било възможно тези гастроли да се осъществят. „А може би – казва Павел – на съдбата е било угодно първият ми концерт там да бъде в Карнеги хол, а публиката да ме аплодира три пъти на крака – след Сонатата от Франк, „Венециански карнавал“ от Паганини и след „Циганката“ от  Равел – факт, отразен многократно от медиите в Щатите и у нас. Такова нещо не се случва често в тази зала.“

За съжаление, свободен достъп до запис на този концерт няма, но са публикувани секунди с кадри от препълнения салон.

„С радост мога да споделя – продължава виртуозът, – че сега, при договарянето на концерти, съм в позиция да помоля за включването на български произведения в програмата. Например, след последния ми концерт в Берлинска филхармония, в присъствието на дипломат от нашето посолство, уговорих оркестърът да изпълни „Песен“ и Българска рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров.“

„Убеден съм, че българската култура е нашата сила, която не може да бъде разрушена. Духът на народа ни е въплътен в произведенията на неговите гении. Обръщайки се към творбите им, ние се учим от техните принципи – това е начинът да оцелеем като личности и като общество във времето на тази страшна световна катастрофа, чиито последици са непредвидими. Моята най-голяма радост е, че използвам своите контакти, за да бъда полезен на народа си. Считам, че това е висш дълг на всеки българин.“