Подземен скален град, в който монаси отшелници някога изпитвали силата на вярата си и в усамотение търсели гласа на Бог, се разполага в Света гора. Откритието е направено от международна експедиция, в която участват представители на православни държави с манастири на полуостров Атон – включително и българи.

Според преданието Св. Богородица заедно със Св. Йоан тръгнали към Кипър, за да посетят Св. Лазар. Ала лодката им се разклатила от бурните води, изгубила посоката и се разбила край днешния манастир Ивирон на все още езическия Атон. Пленена от красотата на планината, Божията майка замолила сина си Иисус Христос да превърне това място в нейна градина.

„Градината на Богородица”, както наричат още Света гора, представлява автономна монашеска общност под гръцки суверенитет с двайсет православни манастира – сред тях и българската Зографска света обител. Само под нашия манастир експедицията открива скални образувания на дълбочина, сравнима с височината му. До момента са намерени над 200 пещери и кухини, някои от които естествени, а други обработени от човешка ръка. Сътворените от природата датират от далечни времена.

„Колкото висока е манастирската обител – а тя е импозантна и изглежда като огромна средновековна крепост, толкова е и в дълбочина – разказва Евгени Георгиев от Регионалния исторически музей в Русе и участник в експедицията. – Това, което е над земята, хората го виждат и му се възхищават, но другото все още крие своите тайни. 

Именно то беше обект на нашето изследване с разнообразните си канали, щерни, водоснабдителни съоръжения, както и естествените пещери, превърнати в скални църкви и килии. В тези подземни кухини си личи човешкото присъствие и ние се стремим да извлечем максимална информация за случилото се в тях.”

Да извърви пътя си чрез служение на приглушено скално място през XII век избира и българският монах Св. Козма Зографски. Откритите ниши – домове на монаси отшелници, обаче са само малка част от тайните, които крие Света гора.

Кога е създаден подземният град?

„За обитаването му от монаси можем да говорим от периода на Средновековието – отговаря историкът. – Тогава Света гора се обособява като място, притегателно за православните монаси – изключително уважавани и авторитетни в ортодоксалния свят. Практиката за отшелнически живот е повлияна от живеещите в усамотение аскети в Палестина и Египет, които след арабското завоевание на земите им са принудени да бягат на Запад. Мнозина от тях се заселват на Атон и дават тласък за развитието на скалния начин на духовно извисяване.”

Според Евгени Георгиев има пряка връзка между скалния начин на живот в Света гора и създаването преди 800 г. на Ивановския скален манастир в близост до гр. Русе. Своеобразен мост между тях осъществява забележителната личност на Св. Йоаким I, Патриарх Търновски.

„От неговото проложно житие разбираме, че той се замонашва именно на Света гора, живее дълго време там и се прочува сред братята с духовните си подвизи – казва още историкът. – Макар и да не се посочва в житието, възможно е да е обитавал някоя от тези скални кухини. От Атон той се завръща в т.нар. Поломие по течението на река Русенски Лом и създава малка църквица, посветена на Светото Преображение. Научавайки за него, цар Иван Асен Втори (1218-1241 г.) го посещава, обдарява го и със златото Св. Йоаким създава големия манастир „Св. Архангел Михаил”, известен още като Ивановския скален манастир.”

Съставил: Диана Цанкова (по интервю на Валя Апостолова, кореспондент на БНР в Кърджали)

Снимки: helictit.info, bgcave.org, архив